Политическото самоубийство на една зелена партия

Признавам си, че следя с интерес разногласията около изненадващото решение на една от малкото относително смислени партии у нас – Зелените – да се коалира със съвсем не така смислената за мен формация на Светльо Витков – „Глас народен“. Не искам да коментирам аргументите „за“ и „против“ подобна коалиция, по които така или иначе още дълго време ще продължат да се водят спорове. Начинът, по който беше създадена коалицията и беше разпространена информацията за нея обаче, заслужава отделно място в учебниците по ПиАр – в категорията „как не се прави“.

На първо място, реакцията на изненада и шок сред много членове и привърженици на Зелените подсказва, че решението за коалиране е взето без широк дебат в рамките на партията. Тази практика, разбира се, е нормална за България и едва ли би навредила на чисто лидерска формация като „Глас народен“ например (която видимо съществува само и единствено заради личността на Светльо Витков и ще изчезне в момента, в който той реши да се откаже от нея). Странно е обаче това да се случва в политическа сила, която по думите на членовете си е „единствената неавторитарна и демократична партия в България“ и се бори „за такова развитие на гражданското общество, което ще позволи интеграция на пряката демокрация и пълната прозрачност в упражняването на властта“.

Второ, лаконичното съобщение, чрез което научихме за коалицията, напълно очаквано предизвика буря от възмущение. За мен поне не става ясно каква е целта на този текст в този му вид и защо той не е придружен с аргументация в подкрепа на взетото решение. Още повече, че буквално минути след появата му членове на ръководството на Зелените започнаха да обещават, че „утре“ ще публикуват подробната си позиция. Какъв е смисълът да се бърза с кратка информация, за която е очевидно, че ще предизвика активна критика, при положение, че няма никакво значение дали новината ще бъде съобщена днес или утре, си остава пълна мистерия.

На трето място, „утре“ стана „вдругиден“. Обещаните аргументи в подкрепа на коалицията бяха споделени на Facebook страницата на Зелените едва на втория ден след пускането на съобщението за нейното създаване. Това нямаше да е оправдано дори те да бяха оформени в дълъг и сложен текст, и е съвсем озадачаващо като се има предвид, че става дума за не повече от десетина изречения, които могат да се напишат за половин час.

Не е тайна, че отношението ми към Зелените е крайно нееднозначно, тъй като те комбинират изключително адекватни от моя гледна точка позиции по много въпроси с тежки гафове (често свързани с личността на един от лидерите им). Оставяйки лошия ПиАр настрана и без да коментирам доколко логична, оправдана или морална е коалицията точно с „Глас народен“, за мен тя е повод да си задам следния въпрос: Как да повярвам, че Зелените наистина ще се борят за „увеличаване на прозрачността на управлението“, „пряка демокрация“ и „самоуправление“ в България, когато толкова важно за самата партия решение е взето от малък кръг хора, които видимо не са си направили труда да се допитат до членовете и привържениците ѝ, и е спуснато „отгоре“ с кратко прес съобщение без никаква аргументация точно в стила на традиционните лидерски политически сили у нас?

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш оцеляването му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.