Полово равноправие
Принцип, който се старая да следвам в работата си, е, че няма значение какъв е полът на човека отсреща (както и, ако там е въпросът, религията или етническата му принадлежност), а само дали е добър професионалист. Без да вярвам искрено в това, едва ли щях да мога да функционирам безпроблемно в компания, в която на практика всеки от преките ми мениджъри чак до изпълнителния директор на моята бизнес линия е жена, заслужила своята позиция с труда и професионалните си качества.
Нямам представа какво е масовото отношение по тази тема в България, но сред образованите хора на около моята възраст, заети в такива авангарди и „анти-български“ бизнес сфери като аутсорсинг и информационни технологии, хората, мислещи като мен, мачкат всяка различна позиция по толкова впечатляващ начин, че впечатлението ми е за тотален консенсус. Този факт навярно ще прозвучи иронично на привържениците на държавната намеса във всяка област (в която на тях им е изгодно, разбира се), но читателите на E-lect едва ли ще се учудят, че аз го намирам за напълно логичен.
Икономическото познание ни казва, че при равни други условия в онези сфери, в които пазарът е най-малко натоварен с излишни регулации, принципът на равното третиране от гледна точка на външни за бизнеса фактори ще бъде прилаган най-последователно, а аутсорсингът и информационните технологии са чудесни примери за валидността на тази теория на родна почва.
(Като не е лошо да ти обърна внимание, че „равно третиране“ не означава „равенство“, такова каквото си го представят някои вляво. Той просто значи, че компания, която иска да оцелее в конкурентна среда, трудно може да се влияе в назначенията си от предразсъдъците на тоя или оня и това ефективно ограничава ролята на въпросните предразсъдъци на макро ниво. Има разлика между назначаването на най-компетентните и механичните назначения, правени на някакъв квотен принцип в търсенето на имагинерно „равенство“. Да сменя една жена с по-слабо компетентен от нея мъж или мъж с по-некомпетентна от него жена, само за да запазя някакво изкуствено съотношение, не е демонстрация на висок морал и едно и също отношение, а напротив – на секзисъм в случая и много други -изми и -фобии в множество подобни ситуации.)
Винаги ми е било странно как привържениците на всевъзможните идеи за равно третиране на всеки от всеки друг, наложено с насилие от държавата, не осъзнават, че в нормалния живот да третираш хората еднакво не означава да ги броиш, категоризираш и внимаваш да не нарушиш тънкия баланс между категориите, а да не обръщаш внимание на подобни глупости – и, ако се окаже, че в този конкретен момент в тази конкретна сфера, мнозинството от качествените хора са млади бели мъже със съмнително небиблейско държание, на кого му пука? Ако пазарът работи на прилично ниво, това ще означава само, че за хората от другия пол, на различна възраст, от различни етноси, с различна сексуалност или с друга религия в този конкретен момент има други области, в които са по-добри.
Ако все пак има място, където възможно най-пълното равноправие е необходимо, за да може да функционира едно справедливо общество, то се отнася до отношенията между гражданите и държавните органи. Всичко, от което се нуждаем, е равенство пред закона за всички български граждани, дерегулация в много свръхрегулирани области и директно оттегляне на държавата от други, в които тя продължава да играе пряка роля, за да бъдат задвижени онези пазарни сили, които правят предразсъдъците на работното място толкова скъпоструващи, че да бъдат ограничени като значим фактор във вземането на решения.
В същото време трябва да уважаваме и правото на всеки наш съгражданин да се държи по начин, който на нас ни се струва идиотски (което, противно на стандартния аргумент вляво, не значи нито да уважаваме, нито да толерираме съответното идиотско поведение). Ако някой много иска да не работи с тези или онези хора, това е негово право – и ако изборът му е ръководен от ирационален предразсъдък, вместо от рационална калкулация за нуждите на бизнеса му, потребителите ще го накажат.
Пиша всичко това, разбира се, преди всичко във връзка с информацията, че в държавната администрация у нас ще бъде създадена поредната безсмислена длъжност, която да се занимава с равнопоставеността между мъжете и жените. Колкото и да си мислят политици и бюрократи напук на многобройните примери в противното, че и този проблем ще бъде разрешен с повече бюрокрация, моята прогноза е, че новопредложените координаторски позиции по-скоро ще се превърнат в средство за отчитане на дейност и трудоострояване с парите на данъкоплатците, отколкото в реални двигатели на положителна промяна в тази област.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
