Положително за България
Още от зората на e-comedia авторът на днешната статия е обвиняван в почти всеки възможен грях, за който можеш да се сетиш – че е комунист (и в същото време, че е свръх либерален), че е национален нихилист, предател, турска – съответно циганска/еврейска – подлога, че е хомосексуалист и женомразец (едновременно с което и феминист), зоофил и американофил, продажник, платен агент на Монсанто и прочие, и прочие. Не намирам особен смисъл да те убеждавам колко малоумни са подобни твърдения, тъй като смятам, че това е очевидно, стига интелигентността ти да надхвърля тази на средностатистическото земноводно.
Едно обвинение, обаче, не мога да пропусна и то е, че гледам прекалено песимистично на развитието на България и вечно я давам за пример за кофти практика, която следва да се осмива и превъзмогва. Като се има предвид желанието ми E-lect да предлага критичен поглед върху действителността, е напълно логично (особено ако си редовен читател на сайта) да си помислиш нещо такова. Затова сигурно ще те изненадам, като кажа, че в действителност аз съм оптимист за страната и смятам, че при все проблемите, тя се развива добре от 12 години насам.
Което ме води към темата на този материал. Той, както вече си разбрал, цели да предложи контрапункт на обичайния тон в E-lect, информирайки те за някои от добрите новини в последните дни. В началото е
Женският пазар
По план той трябва да се превърне в нещо като старата московска улица „Арбат”, пише в днешния си брой „Стандарт”. Това значи да бъде сложен край на „едно от най-мърлявите и мръсни места в София след междублоковите пространства на Студентски град” по доста сполучливото определение на Марин Трошанов. На мястото на сегашните сергии трябва да се появи широка пешеходна алея, заобиколена от кафенета, ресторанти и магазини, на входа на която ще има 10 метрова водна колона. Освен това са предвидени паркинги на три нива за 458 автомобила и озеленяване на 70% от площта наоколо.
Всичко това, разбира се, все още е в сферата на пожелателното, защото реконструкцията е блокирана от Административния съд, а и общината няма средствата да я реализира. Но главният архитект Петър Диков е оптимист. Така че защо да не бъда и аз?
Граничният пункт край Ивайловград
за разлика от горния проект вече е завършен и приведен в употреба, съобщава AFP. Той е петият по рода си на границата с Гърция и четвърти, открит след 1988 г. (когато едничкият вход натам е бил през Кулата). В резултат се очаква огромно нарастване на търговията и туризма в региона, който по думите на археолога Николай Овчаров е „най-богат” от гледна точка на археологически забележителност на целия Балкански полуостров.
Не знам дали господин Овчаров не преувеличава леко, но определено съм убеден, че от отварянето на границата с Гърция България може само да спечели. Дано същото да се отнася и за работата на
Прокуратурата,
която най-накрая задвижи въпроса за фалшифицирания подпис на Бойко Борисов, след като днес говорителката ѝ Маргарита Немска съобщи, че установените документи с него са около 100. Случаят се влачи от 2008 г. насам и на този фон думите на госпожа Немска, че много скоро се очаква развръзка, която „ще е приятна изненада за обществото”, звучат прекалено оптимистично. Но кой знае?
Концертът на Placebo
е завършващият щрих в краткия ми списък с положителни новини от последните дни. Ако не знаеш, той ще се проведе днес в Зимния дворец от 20 часа. Личното ми мнение е, че все по-честите гостувания на актуални банди и изпълнители в България (за разлика от втората половина на 90-те, когато страната домакинстваше предимно на позалезли величия в края на кариерата си) са показателни едновременно за подобрения ѝ имидж и за нарастването на благосъстоянието на всички нас. Честито!
За финал ще кажа, че се надявам статията утре да бъде толкова положителна, както тази. Освен това ще разкрия добре пазената тайна, че тази седмица за първи път ще обърнем внимание на няколко „мета” теми, свързани с E-lect и неговите читатели, които се надявам да ти бъдат интересни. Искаш да научиш повече за тях? Няма проблем – винаги можеш да се абонираш за RSS feed, по e-mail, или просто да станеш приятел на сайта във Facebook. По този начин следващите статии ще достигнат до теб, веднага щом ги напиша.
