Полугодие

Тази статия е по-специална, тъй като днес се навършва половина година от официалния старт на E-lect. Затова, вместо да си говорим за поредните глупости на Волен Сидеров (който – не знам дали си чул – обяви, че планира да хване гората и да започне партизанска война) или по другата интересна тема от последното денонощие – пистата за Формула 1, която най-после ще ни изкара от кризата, ще насочим вниманието си към случилото се на този сайт в последно време.

Преди това, обаче, специално подготвена за случая благодарност, придружена с бурни овации и още по-бурни викове „браво”. Благодаря на теб, редовния читател на E-lect (знам те кой си), че следиш повечето материали наоколо, въпреки факта, че големият процент от тях са доста глупави. Благодаря и на теб, не толкова редовния посетител, затова, че те има и допринасяш за огромната част от импресиите тук.

Не мога да се сдържа да не благодаря поименно и на големия си фен, писателя Красимир Бачков, който толкова се обиди от една моя статия, че ме псува в повече коментари от всички останали „доброжелатели” на E-lect напоследък взети заедно (явно не знаейки, че WordPress позволява предварителна модерация и има прекрасен spam-филтър). Няма да отрека, че се забавлявах искрено с драсканиците му. Поклон!

Загърбвайки господин Бачков, в последния отпускарски месец сайтът обърна внимание на кучето Мима и започнатия от неговата история обществен дебат; риалитито, каквото е и каквото трябва да бъде; блога на небезизвестния Антъни Уотс и този на сигурно още по-популярния от него в България Любомир Николов; предстоящия танцов фестивал Sofia Dance Week 2010 (за който, живот и здраве ще четеш и в бъдеще); политиката, медийния свят и новия, виртуален формат на старата „Дъга”. Не че се хваля, но това не беше всичко и – как мислиш? – не е лошо като за лятото.

Що се отнася до септември, убеден съм, че E-lect ще успее да ти приготви приятни изненади, започвайки още от утре. Доскоро!

П.С: Щях да забравя. Честит рожден ден, Цвети!