Популизъм на три планети

След като стана болезнено ясно, че Атака не е способна да предложи на българските граждани нищо различно от лудост, агресия и откровен опортюнизъм, тя за пореден път се обърна към популизма, за да си спечели място в следващия парламент, за който – по всичко личи – Волен Сидеров е убеден, че ще заработи в недалечно бъдеще.

Проблемът с всяка следваща от циничните прояви на „националистите“ е, че тя е все по-вредна и по-вредна за българското общество. Така, докато разходките на хер Сидеров и компания в Брюксел с парите на данъкоплатците и поредицата скандали там могат да предизвикат само презрението на европейците, а опитите му да се саморазправя със свободните медии, макар и опасни, са достатъчно грозни, за да бъдат заклеймени от всички, чиито възгледи попадат някъде сред демократичния спектър, пропагандата срещу бежанците и малцинствата у нас би могла да отвори рана, която трудно ще заздравее, а изказаното вчера желание за връщане на Западните покрайнини и района на Струмица в пределите на България най-малкото заплашва да обтегне отношенията ни със съседите.

Казвайки това, аз изхождам от позицията, че самоопределението е положителна ценност и всяка достатъчно голяма и компактно разпределена етническа група би следвало да има право сама да определя в чия юрисдикция ѝ се живее (като за любовта към свободата и истината на Атака говори достатъчно фактът, че тя дори не предвижда да попита гражданите на Западните покрайнини и Струмица искат ли да се присъединят към страната ни), но за всяко нещо си има време, а в нашия случай то ще дойде в една бъдеща Европа без граници, в която богата и прогресираща България ще има какво да предложи на нашите сънародници извън настоящата ѝ територия.

Днес обаче изцепките на хората на Волен Сидеров са откровено грозни – още повече, че те ги правят с ясното съзнание, че няма отговорен човек, който да рискува бъдещето ни, заради ефимерни придобивки, които така или иначе е много вероятно да постигнем с напредъка на европейската интеграция, и това им дава лукса да не поемат никаква отговорност за думите си, надявайки се с тях да излъжат по-лековерните избиратели.

В тази връзка за мен е изключително интересно какво още ще произведе фабриката за луди приказки на Сидеров и дали следващият лозунг на Атака ще бъде „Луната и Марс – изконни български територии“, „за всеки пенсионер – мерцедес с парите от златото“ или „ЕС – зона свободна от световния колониализъм (и подвластна само на родния)“.

Впрочем, за общото бъдеще на всички нас ще има надежда, когато в огромното си мнозинство започнем да виждаме хора като онези от кликата на Волен в истинския им облик – не на загрижени месии, а на безскрупулни опортюнисти, които се възползват от лековерието на своята публика, за да се доберат до повече пари и власт.