Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Правосъдието в огледалния свят

Като изваден от пародиен филм звучи следният сюжет: главният герой, който има щастието да е известен, причинява смъртта на произволен статист и осакатява завинаги произволна статистка (които нямат тази привилегия, затова да не се мъчим да им даваме имена). Наказателният съд, вземайки под внимание факта, че славата сама по себе си е сериозно смекчаващо вината обстоятелство, го наказва с тежките две години и половина зад решетките. Касационната инстанция, вземайки под внимание, че славата не е взета под достатъчно внимание, превръща ефективната присъда в условна, лишавайки нашия герой от съмнителното удоволствие на затворническите шампионати по фигурно пързаляне.

Дотук дори не е чак толкова смешно. Истинската пародия е предвидена за следващата сцена, в която гражданският съдия не само отхвърля иска на произволната статистка, как ѝ беше името, за която на никого не така или иначе не му пука, но и я осъжда да плати огромна сума за съдебни разноски. (Които – любопитна подробност – са толкова големи, заради проточилото се с години не по вина на ищцата дело.)

Не ми се мисли какво ще се случи в следващия епизод, когато ще се сблъскаме с идеята за справедливост на апелативната инстанция.

Обаче не мога да не се съглася с думите на премиера, че в България се живее еееей толкова добре. Щом си в групата на героите, и властта те обича, и съдът гледа да ти е добре, и зрителите са готови да простят и да забравят всичко, което може и да си направил преди рекламния блок. А статистите? На кого му дреме за статистите!

4 коментара

  1. Пипи каза:

    На много хора им пука за „статистката“ /за сведение вижте колко SMS-a, извинете DMS-a, са изпратени на обявения телефон и колко пари са внесени по банковите сметки/.
    Относно втора сцена – да кажем, че на мен не ми харесва Вашия коментар и реша да Ви съдя за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лева, защото сте ми развалил хубавото настроение сутринта. Ще внеса 4 % от тази сума, т.е. 40 000 лева. Вие от своя страна ще наемете адвокат, защото ако не го направите, ще Ви осъдят да ми платите този 1000000 и ще предпочетете да дадете 9000 за хонорар отколкото 1000000 на мен. Съдът ще отхвърли моя иск, защото сам по себе си е безумен и явно неоснователен. А Вашите 9000 лева, които сте дали??? Няма ли да искате да си ги получите обратно? Ами утре ще реша да водя дело срещу друг, вдругиден – срещу трети… Не трябва ли да си платя според Вас, ако не за причиненото Ви неудобство да се явявате няколко пъти пред съда, то поне заради разходите, които сте направили. Коментарът ми няма за цел да оправдае престъплението, което е извършено. Смисълът е да Ви покажа, че законът е добър, защото не може всеки, на когото хрумне да вгорчи живота на друг, да се възползва от държавната подкрепа.

  2. Напълно си права, но не виждам връзката с текста. Не казвам, че законът е лош, нито че е лошо изгубилата страна да плаща съдебните разноски. Проблемът е в решението на съда и прецедента, който създава, нищо повече! 🙂

  3. az каза:

    Това не е ПРЕЦЕДЕНТ, това е нормалната съдебна практика, която в случая е съвсем логично (за разлика от много други решения). Та в случая проблемът е в безумния адвокат, който е завел иск за нещо, което веднъж вече е е платено. По думите на бащата, лечението струва 1 млн. лв., което значи, че без особени проблеми могат да защитят същия иск, но за нещо което до момента не е било платено от дарения или по друг начин. Така че вземете разберете кой е адвоката и плюйте него, вместо съда.

  4. Виж сега. Няма нищо нормално в това парите, събрани от доброволни дарения, между другото по време, в което тече делото, да се превръщат в индулгенция за страната-причинител на вреда. Ако такава е практиката, да спрем да съдим когото и да било, щото не се знае дали няма да си изплатим вредите, като пуснем SMS-номер!