- E-lect.net - https://e-lect.net -

Правосъдието в огледалния свят

[1]Като изваден от пародиен филм звучи следният сюжет: главният герой, който има щастието да е известен, причинява смъртта на произволен статист и осакатява завинаги произволна статистка (които нямат тази привилегия, затова да не се мъчим да им даваме имена). Наказателният съд, вземайки под внимание факта, че славата сама по себе си е сериозно смекчаващо вината обстоятелство, го наказва с тежките две години и половина зад решетките. Касационната инстанция, вземайки под внимание, че славата не е взета под достатъчно внимание, превръща ефективната присъда в условна, лишавайки нашия герой от съмнителното удоволствие на затворническите шампионати по фигурно пързаляне.

Дотук дори не е чак толкова смешно. Истинската пародия е предвидена за следващата сцена, в която гражданският съдия не само отхвърля иска на произволната статистка, как ѝ беше името, за която на никого не така или иначе не му пука, но и я осъжда да плати огромна сума за съдебни разноски [2]. (Които – любопитна подробност – са толкова големи, заради проточилото се с години не по вина на ищцата дело.)

Не ми се мисли какво ще се случи в следващия епизод, когато ще се сблъскаме с идеята за справедливост на апелативната инстанция.

Обаче не мога да не се съглася с думите на премиера, че в България се живее еееей толкова добре. Щом си в групата на героите, и властта те обича, и съдът гледа да ти е добре, и зрителите са готови да простят и да забравят всичко, което може и да си направил преди рекламния блок. А статистите? На кого му дреме за статистите!