Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Правосъдие или преследване?

Както съм разказвал по-рано, в единствения случай, в който се озовах в позицията на поемно лице при задържането на очилат младеж за потенциалното притежание на марихуана, само моето присъствие на „местопрестъплението“ продължи близо час. Независимо от факта, че служителите на реда бяха седмина, а кибиците – повечко, процедурата се точеше болезнено бавно, на обвинямия не беше осигурен адвокат (не съм достатъчно вещ, за да коментирам дали това не представлява нарушение на закона), а всеобщото усещане беше, че  участваме в мъничък фарс.

На база на този си скромен личен опит, не съм особено изненадан, че след задържането си онзи ден кметът на Младост Десислава Иванчева е била държана толкова време на тротоара. След като описването на два грама трева отнема на полицията около час, ако не и повече, е нормално да очакваме, че случай с висок обществен отзвук и огромна сума пари за описване ще ангажира служителите на реда доста по-продължително. (Отделен е въпросът дали тази „нормалност“ следва да бъде приемлива и какво може да се направи, за да не се превръща всеки подобен случай в ПиАр акция.)

Оставяйки времето настрана обаче, за мен като страничен наблюдател арестът на Иванчева буди няколко въпросителни. Например, по същото време, в което служителите на реда са задържали кмета на Младост, те предполагаемо са арестували и „посредника“ в сделката с изнудвания инвеститор.  Неговото задържане не само че не е зрелищно, но и изглежда като да не е видяно от никого. Нещо повече, доскоро дори не знаехме кой е той, а понастоящем се твърди, че бивш кмет на Младост (като според БиТиВи името му е Петко Дюлгеров и е бил издигнат от ГЕРБ).

Този нюанс е интересен и при все че, разбира се, може да има напълно невинно обяснение, би могъл и да значи, че докато за прокуратурата е много важно обществото да проследи от-до ареста на една неудобна политическа фигура, участието в набедената корупционна схема на бивш представител на управляващата партия трябва да бъде неглижирано.

Будят недоумение и присъствието на гербаджийския „активист“ Антон Тодоров на мястото на ареста (което моментално породи спекулации, че всичко е предварително режисирано), и скоростта с която ГЕРБ се опита да извлече политически дивиденти от скандала.

Според по-компететни в юридическата материя от мен коментатори предметът на подкупа – издаването на документ наречен „съобщение до заинтересованите лица“ – също е странен, тъй като, ако го откаже, кметът влиза в хипотезата на „мълчалив отказ“, който лесно може да бъде обжалван.

Дали Десислава Иванчева наистина е виновна? Няма как да знам и се съмнявам, че който и да е от многобройните коментатори по темата може да даде категоричен отговор. Ясно е, че кметът на Младост е лесна мишена и в двата случая – тя отдавна присъства в медиите с нелегитимни заповеди, скандално и конфликтно поведение, и най-малко един случай на предполагаем конфликт на интереси.

Интересно е обаче, че за повечето коментари, които прочетох, дали този арест е пример за легитимно правораздаване или политически мотивирано преследване, зависи само и единствено от вече изграденото от техните автори мнение за Иванчева. Редно е да си припомним, че не бива да се правораздава на базата на симпатии, и няма нищо лошо в здравословния скептицизъм и към двете крайни мнения в случаи като този.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.