(Пред)парламентарен контрол
Помниш ли как един от водещите аргументи срещу оставката на правителството на Пламен Орешарски беше, че с нея ще бъде разтурен и настоящият парламент, а без неговата работа ние – смотаните български граждани – ще измрем по улиците за седмица-две. Е, повече от десет дни, след като депутатите излязоха в едномесечната ваканция, която сами си гласуваха (показвайки, че са пълни лицемери, говорещи едно, а правещи точно обратното), все още няма изгледи, че краят на света наближава, така че спокойно можеш да спреш да вярваш на твърдението за незаменимостта на парламента.
По подобен начин трябва да се отнесеш и към критиките срещу президентското вето върху поправките в закона за бюджета, идващи от редиците на управляващите. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно как едни и същи хора говорят, че ветото ще доведе поредица от библейски катастрофи върху България, но – въпреки че имат властта да го преодолеят – съвсем не бързат да прекъснат ваканцията си, за да спасят страната. В светлината на този дисонанс би било нормално хората, които все още се доверяват на думите на народните си представители, да им потърсят отговорност за нежеланието да се справят с проблем, който сами са идентифицирали.
Все пак по всичко личи, че покрай натиска на ГЕРБ, на Михаил Миков не му остава друго, освен да свика извънредно парламентарно заседание през тази седмица (алтернативата е да наруши закона). Забавно в тази връзка е, че решение за датата на заседанието все още няма – въпреки спекулациите за сряда и петък. Това поведение на теоретично най-открития български държавен орган вече никого не скандализира – то очевидно цели да държи гражданите в неведение достатъчно дълго, за да не получат възможността да се организират да покажат любовта си към своите избраници и тяхната политика. Така че изобщо не бих се изненадал, ако утре научим, че извънредното заседание е било проведено днес.
Ако това не стане обаче, българските граждани ще получат повторна възможност да защитят правата си и да попречат на депутатите да минират бъдещето им като излязат пред парламента по време на гласуването на ветото. Не ми е работа да се опитвам да вменявам на когото и да било някакъв „граждански дълг” – за мен е част от свободата правото да избираш в каква държава искаш да живееш. Затова само мога да кажа, че аз ще бъда пред Народното събрание в деня на извънредното заседание. А ти?