(Пред)последно за пушенето?

Хубава работа, ама българска, е израз, който точно подхожда на опитите на управляващите последователно да нарушават обещанията си, пренебрегвайки интересите на обществото за сметка на тези на някои негови по-влиятелни членове. Ето че точно две години след като от ГЕРБ премахнаха пълната забрана за пушене на обществени места с обещанието да я въведат след… да, позна, две години, те отново дават на заден – този път, предвиждайки забраната да важи само до 22 часа (което до голяма степен ще я обезсмисли, това всички го знаем).

Странно, когато поставят заразно болни под карантина, тя не е в сила единствено за даден период от деня; не се споменава много често и аргументът, че незаразените имат свободата да не влизат в контакт с тях, ако пожелаят. Той, обаче, е особено популярен, когато ангажирани с корпоративни интереси политици защитават имагинерните граждански права на пушачите.

Явно на обществото ни му липсва волята да се пребори с един от най-скъпоструващите и големи здравни проблеми в страната. Това, което не разбирам, е смисълът от имитацията на дейност. Ако ще правим нещо да го правим като хората. Или пълна забрана, или пълна свобода. Междинният вариант чисто и просто е лицемерие.