Преименувай се ти!

В светлината на напълно неразбираемия от морална или езикова гледна точка (но напълно ясен от гледна точка на постоянната политика на Атака да отвлича вниманието от реалните проблеми на България и да играе за гласовете на лековерните с популистки бръщолевения) опит на Волен Сидеров да предизвика промяната на „чужди“ наименования на обекти в страната с „български“, която била „абсолютно наложителна“ точно в момента, започвайки с „чуждо, нелепо и неразбираемо“ звучащото име на връх Мусала, не мога да не споделя, че:

1. Фамилията „Сидеров“ е също толкова небългарска, колкото и името на най-високия връх на Балканския полуостров. При положение, че така държи на чистотата на родната реч и се възприема като толкова значим фактор в живота на страната, че да смята, че инициативите му „винаги са се ползвали с еднозначната и масова подкрепа на българските граждани“, лидерът на Атака би трябвало да даде личен пример и първо да смени фамилното си име, а едва след това да предлага започването на нео-възродителен процес.

2. „Еднозначната и масова подкрепа на българските граждани“ впрочем може да бъде доказана, само след като те бъдат попитани, което господинът с небългарската фамилия до този момент не си е направил труда да направи.

3. Същото се отнася и за твърдението, че Мусала звучи „чуждо, нелепо и неразбираемо“. За мен например то съвсем не е такова, за разлика от многобройните – хъм! – прояви на Атака, за които горните определения са съвсем уместни.

4. Дори да предположим, че има в идеята за преименуване на национални обекти има някакъв резон (и тя се радва на обществена подкрепа), въпросното преименуване не само, че не е абсолютно наложително точно в момента, но и отстъпва по спешност пред – да речем! – оставката на това правителство, крепящо се на златния пръст на господин Сидеров или – защо пък не! – разследването на многобройните прояви на лидерта на Атака в нарушение на закона и моралните норми от последните години.