Престъпление без наказание
Някой още вярва ли в ГЕРБ? За 24 години демокрация в България станахме свидетели на много и най-разнообразни скандали, но нищо не може да се сравнява с откровено престъпния характер на ставащото в редиците на бившите (и – за съжаление – вероятно бъдещите) ни управници. Днес например Мирослав Найденов сподели, че е последвал примера на екс-депутата Емил Димитров, изпращайки семейството си в чужбина, явно с цел да го предпази от разправата на доскорошните си съпартийци. Любопитна подробност е, че и Найденов, и Димитров започнаха да се притесняват за живота си и този на своите близки, след като бяха извадени от ГЕРБ и срещу престъпленията им стартираха разследванията, които – сега научаваме – са били изкуствено задържани с политически натиск в последните няколко години.
Да оставим натиска – сам по себе си абсолютно скандален – настрана, в тази ситуация има две възможни хипотези. При първата от тях и Найденов, и Димитров разиграват някаква изкуствена драма с цел да попречат на разследванията срещу дейностите им. Въпросът, който изниква тук, е как въобще е възможно такива хора не само да са били част от управляващата партия, но и сред най-близкото обкръжение на премиера. Можем ли да повярваме, че господин Борисов е бил така успешно манипулиран от най-верните си хора, че да не разпознае престъпния им характер (напук на десетки доклади и статии, уличаващи точно двете черни овци на ГЕРБ в нестихващи скандали)? Трябва ли ни премиер, който е неспособен да види корупцията на самия връх на властта? Или – по-лошо – такъв, който я прикрива с ясно съзнание?
Втората и по-неприятна хипотеза на свой ред е, че и Найденов, и Димитров наистина се страхуват за живота си, а обвиненията, отправени днес от бившия земеделски министър по адрес на Цветан Цветанов, са реални. В такъв случай няма да са далеч от истината твърденията, че ГЕРБ всъщност е не толкова партия, колкото организирана престъпна група, поддържаща лоялността в редиците си със заплахи за сигурността на своите членове.
Коя е валидната хипотеза е въпрос, който правораздавателните органи трябва да опитат да решат възможно най-скоро. Какъвто и да е отговорът му обаче партията на Бойко и Цецо не бива да се радва на подкрепата на онези, които наистина искат по-добро бъдеще за България.