Путин vs. фашизма
Тъй като напоследък изпитвам необичайното желание да помагам на колегите „журналисти“ в правилното отразяване на случващото се на вътрешната и международната сцена, ще си позволя да спестя част от работата на Петър Волгин, Александър Симов и целия екип на Дума по интерпретирането на днешното единодушно взето от горната камара на руския парламент решение да подкрепи искането на своя господар и автократор да използва войски на територията на една суверенна държава.
Първо, трябва да започне анализа във вестник Дума, не може и дума да става за нахлуване, както се опитват да ни внушат подчинените на Сорос български и западни медии, тъй като изпращането на армия на територията на Украйна е само поредната проява на изконната благородна руска традиция да защитава мира, сигурността и правата на човека в съседните си държави от попълзновенията на фашизма – традиция, започнала още с доброволното присъединяване към Съветския съюз на части от Полша и Украйна, и на целите Литва, Латвия, Естония и през 1939 и 1940 г., и продължена в Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г. и Афганистан в края на 70-те и през по-голямата част от 80-те години.
Второ, налага се да продължат колегите, нека си кажем истината в очите, цитирайки заместник-председателят на горната камара на парламента в Русия, че, ако Путин не нахлуе (опс, грешка на езика, която след редакторска намеса ще бъде коригирана на „не организира посещение на добра воля“) в Украйна, „това ще стане трагедия за украинския народ“.
Трето, не бива да забравяме за думите на председателя на Съвета на Федерацията, че Русия от самото начало е призовавала украинските граждани и партии да изработят политическо решение на кризата, но властта е завзета (тук редакторът добавя „от фашистки преврат“), като е видимо, че превратаджиите погазват правата на „целия украински народ“. А и да си припомним, че законният президент на Украйна Виктор Янукович е изразил подкрепата си за тази – нека я наречем с истинското ѝ име – хуманитарна мисия в защита на мира, демокрацията, реда и свободата на пресата.
В края на анализа предлагам да фигурира тържествено и натруфено в класическия стил на традиционната социалистическа журналистика изречение, поздравяващо руския народ за смелостта да се изправи срещу подкрепения от Запада фашистки преврат в братска Украйна и да спаси народа ѝ от злокобните лапи на неолиберализма и социалната неправда, които са стиснали всяка държава, приела фалшивите идеали на американския империализъм.
Иронията настрана, ясно е, че Путиновото решение да използва армията си в държавата с най-голяма територия в Европа и население само 2 и половина пъти по-малко от това на Европейска Русия би могло да има много по-тежки последици за Украйна, Руската Федерация, цяла Източна Европа и даже по-голям регион от много други също толкова нагли решения на великите сили да се поупражняват във водене на война на екзотични места в Близкия изток и Северна Африка. По напоследък позабравена традиция, лявото би трябвало да е пацифистко. В каква степен автентично леви са авторите в Дума и Авторски поглед (отново) ще можем да разберем по това до каква степен коментарите им следват описания по-горе модел.
