Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Разделно време

Нека си представим едно национално стопанство, действащо с пълен капацитет – всички заводи и фабрики работят; влаковете и автобусите са пълни с пътници, трамваи и тролеи не могат да си затварят вратите в пиковите часове; в ресторантите и нощните клубове не се намират места без предварителна резервация; концертните и спортните зали, и стадионите са претъпкани с фенове; веригите-магазини не могат да удовлетворят неизчерпаемите нужди на клиентите си; и няма безработица. Чувствам, че вече се подсмихваш на подобно утопично описание на състоянието на една икономика, но за съжаление много хора вярват, че то може да се случи.

В момента се очертават две разделителни линии между три поколения (а според някои мнения те са по-скоро пропасти, които стават все по-широки и дълбоки).

Първото поколение, това на най-възрастните членове на обществото (състоящо се от между ⅓ и  ¼ от населението), е родено в исторически период на трансформация от аграрно в индустриално общество. Дори и днес все още в някои села и по-малки градове има домове, които нямат течаща вода и канализация.

В развития свят 5-6, а може би и повече поколения са живеели в преобладаващо индустриално общество.

Второто поколение – състоящо се от около ½ от членовете на обществото – е родено по време на форсираното развитие на индустриалното общество, а третото – в залеза му и прехода към постиндустриално информационно общество.

Голяма част от първото поколение стои разкрачено между две почти изчезнали епохи. Неговите представители помнят появата на първите телевизори, касетофони, хладилници, перални и прочие. Много от тях обаче си спомнят и воловете, каруците, файтоните и други творения на аграрната епоха. С така формиран манталитет, на тях им е трудно да разберат какво се случва като обществено-икономическо развитие и те не крият носталгията си по вече „умрелите” времена, независимо, че не са малко онези, които ползват  GSM-и,  ходят на курсове по компютърна грамотност и т.н.

Една част от представителите на второто поколение стои здраво и с двата крака на терена на отиващата си индустриална епоха и също изпитва носталгия към изпадналата в „клинична смърт” индустриална икономика. Останалите също са разкрачени между отиващата си и настъпващата информационна икономика. Те също изпитват носталгия към някои от старите порядки, но се опитват и да вървят в крак с новите.

Третото поколение приема за даденост всички творения на индустриалното общество, но то се ражда и расте в епохата на интернет, лаптопа, моловете, търговските вериги, хотелите предлагащи ол инклузив обслужаване, свободата да пътуваш на всякъде по света и прочие. Най-младото поколение е изложено на опасността да стане жертва на свръхконсуматорското общество (и спиралата на бедността).

Независимо от различията в манталитета между поколенията у нас и по света се наблюдава и друг феномен: въпреки  кризата общественото благосъстояние продължава да расте, но членовете на обществото не стават по-щастливи. Обяснение на това явление дават новите направления в науката – поведенческата икономика и поведенческите финанси.

Накрая на хората, които бленуват за завръщането на „добрите стари времена”, бих желал  да припомня една стара медицинска поговорка:„Нищо не е по-трудно и по-скъпо, но също и толкова безполезно, колкото усилията да предпазиш труп от вмирисване”.

2 коментара

  1. Божо каза:

    Само това с „растящото благосъстояние“ на обществото не го разбрах.
    Вместо да се мъчим да си обясняваме нереални неща чрез псевдонауки, да погледнем фактите и реалната мизерия, в която живее 90% от населението.

  2. Валентин Иванов, ДФК® каза:

    За да разбереш това с „растящото благосъстояние“ на обществото, трябва да правиш разлика между обществени и частни блага. Обществените блага са притежание на всички членове на обществото. Така че всяка положена тротоарна плоча, всеки метър асфалт от магистрала, всяка нова отсечка от метрото и пр. представлява нарастване на общественото благосъстояние, независимо дали националната икономика има „нулев или отрицателен растеж“. Съвсем друго е положението с частните блага. Затова казвам, че е феномен за целият свят. Ако не беше вярно, щяхме ли да наблюдаваме протести и демонстрации в доста по-богати и развити страни от нашата като Италия, Испания, Франция, САЩ, Гърция и т. н.?
    Колкото до това какъв е процентът от населението живеещо мизерно или бедно, той е функция от състоянието на националната икономика и няма еднозначен отговор. Някои институции се опитват да дефинират праг за нормален живот и за бедност (например 560 лв. и 211 лв.), без да анализират какви стоки и услуги, като количество и качество може да се консумират или потребяват срещу тях. Моето лично мнение е, че първата цифра се отнася за прага на бедност, а втората за праг на мизерия. Но има и трети – праг на оцеляването (ако не се лъжа, дефиниран от Милтън Фридман). По-надолу от този праг… знаеш какво следва. Но всичко това е друга тема, на която мисля да се спра по-нататък.
    Няма да споря какво е „псевдонаука“ и какво истинска. Ортодоксалната икономическа наука не можа да предотврати събитията у нас и по света. Кризата от 2007-2008 година доведе дотам „гуруто” на световните финанси Алън Грийнспан да признае пред американския конгрес, че икономическата наука не може да обясни случващото се: „Аз съм в шок и просто не мога да го повярвам”. Така икономическата парадигма, която обясняваше как функционира светът, се оказа грешна, както се е случвало и по-рано с други парадигми. Учени като Коперник, Кеплер, Дарвин, Мизес и др. са обръщали на 180 градуса мисленето на милиони хора по света. Нещо подобно се случва и в момента. Учени занимаващи се с тези „псевдонауки“ продължават да печелят Нобелови награди по икономика, като последният от тях е Робърт Шилер през 2013 година. У нас в някои ВУЗ-ове също вече се изучават поведенческите науки. Някъде прочетох, че от известно време президентът на САЩ Барак Обама проявява интерес към тези науки и с тяхна помощ започнал да гради стратегиите си на действие, а британският премиер Дейвид Камерън е посъветвал министрите от кабинета в сянка да посещават лекции по поведенческа икономика и поведенчески финанси.