Ранго

Този материал се забави повече от предвиденото. Обръщайки внимание на това, както и на факта, че междувременно вероятно си видял филма, на който е посветен, ще гледам да съм кратък. Първо, заглавието казва всичко: темата ми ще бъде зеленикавото гущероподобно създание, което според интернет трябва да е хамелеон, а в зрителското съзнание остава като Джони Деп, отпочиващ си от снимките на „Карибски пирати”, част 1253.

Или като съсухрена от репетиции родна театрална звезда, в случай че си попаднал на дублираната версия (което не бива да правиш).

Това същество попада в поредица от хаотични, често забавни, а понякога романтични и дори напрегнати ситуации, в равни дози родени от въображението на Гор Вербински (Карибски пирати, Предизвестена смърт) и Джон Логан, и от умението им да взаимстват от други рожби на седмото изкуство, на които Ранго е нещо като трибют.

Като тук на първо място трябва да спомена Чайнатаун, допълнен от „Добрият, лошият и грозният”, „Имало едно време на запад”, а също и от Междузвездни войни и всички филми в зомби жанра.

Няма да ти преразказвам сюжета, но не мога да не споделя, че нашият хамелеон ще се сблъска с най-гадно изглеждащите анимационни герои в историята, които на пук на всяка логика вероятно ще почнеш да харесваш, заедно с него. Сцената на тази среща: прашасал град от Дивия Запад, изненадващо разположен в близост до една много съвременна магистрала.

Режисурата е страхотна, светът – толкова реалистичен, че е трудно да се повярва, че е нарисуван. Авторството на музиката се приписва на широко недолюбвания Ханс Цимер, обаче при нея чуждите мотиви са дори повече от тези на сюжетно и визуално ниво, така че това не би трябвало да те притеснява.

Изобщо, за мен Ранго е задължително заглавие за всеки кино-фен. Само недей да се залъгваш по това, че говорим за анимация и да водиш на прожекцията седемгодишното си отроче. Филмът не е точно детско забавление.