- E-lect.net - https://e-lect.net -

Реалистично за Турция

Повод да пиша днес ми дава вълната от негативни коментари, заляла форумите на различни интернет-медии след изказването на външния министър Николай Младенов, че България няма да създава трудности на членството на Турция в ЕС. Редно е още сега да те предупредя, че подкрепям подобна политика и за първи път от доста време насам в тази статия правителството няма да бъде критикувано.

[1]В този смисъл, ако си сеирджия, който влиза тук, само за да провери какво е родило не особено остроумното ми перо по адрес на премиера и обкръжението му, може да се окажеш разочарован. За да не си губиш излишно времето, ти препоръчвам да хвърлиш един поглед на статиите „Моята полиция [2]” и „Частна политика [3]” и сетне щастлив да натиснеш червения бутон с белия хикс в горния десен ъгъл на екрана.

Ако случайно принадлежиш към онази не малка прослойка последователи на господата Каракачанов, Сидеров и Расате, направо бих предпочел да се ориентираш към споменатия бутон, но понеже няма да го направиш, формата за псуване на автора, гадните чифути и масонската конспирация ще откриеш като скролираш до долу – под зеления надпис „Коментирай”. 

Връщайки се по същество, и аз като министър Младенов смятам, че България следва да разбира и подкрепя процеса по присъединяване на Турция в Европейския съюз. Противно на обвиненията, които за нула време ще избуят, мнението ми не е рожба на някакъв национален нихилизъм, нито на неосъзната любов по югоизточната съседка. То за съжаление не е заплатено от пропагандния отдел на Джордж Сорос, нито от този на министър-председателя Ердоган.

(А всички слухове, че си пия кафето с Ахмед Доган, докато говоря по телефона с Осама бин Ладен и пиша във форума на illuminatirules.com намирам за силно преувеличени.)

Причината да не се противопоставям на членството на Турция в ЕС е, че силно вярвам в простото словосъчетание „здрав разум”. Именно разумът диктува, че, когато съседът ти е достатъчно силен, за да те смаже безпроблемно, ако му дадеш повод, е добре да се стремиш към неговото приятелство.   

Нека да обърнем внимание на фактите. На първо място югоизточната ни съседка е много по-голяма от България. Второ, тя е населена от 10 пъти повече хора. Разполага с втората по големина армия в НАТО и с третия по размер боен флот в района на Европа и Средиземноморието. Не бива да забравяме освен това, че размерът на брутния ѝ вътрешен продукт я поставя на 16-о място в света, докато нашият е достатъчен за незавидната 66-а позиция.

С други думи, колкото и да не ми се иска и въпреки избирателната слепота на хора като Волен Сидеров и разните му клонинги, Турция е много по-силна от България във всяко възможно отношение. Всъщност разликата е такава, че – оставена на инерцията – тя неминуемо ще се превърне в регионален фактор с решаваща дума на Балканите, в кавказката област и в цялото Източно Средиземноморие…

… освен ако съседите ѝ (в това число и ние) едновременно не получат правото на вето върху нейната политика и не се сдобият с добронамереността ѝ. Възможност, която се предоставя от системата на вземане на важни решения с консенсус в рамките на Европейския съюз.

Това е причината по никакъв начин да не мога да се съглася с амбициозните млади хора с блеснали погледи и възвишени идеали от ВМРО, които събират подписки против присъединяването на Турция в съюза (все едно ще стане още утре). За тях приятелството и отворената граница с 80-милионната ни съседка ще бъдат фатални. Мен ако питаш, много по-голям проблем ще си навлечем, граничейки с огромна държава с несравнимо по-силна армия, която – о, изненада – никак не ни харесва, защото българите са приели реториката на национализма като политическо кредо.

Както се казва – въпрос на гледна точка.

Disclaimer: Нищо в тази статия не бива да се тълкува като подкрепа за незабавното присъединяване на Турция към ЕС. Лично моето мнение е, че присъединяването трябва да стане при изпълняването на същите критерии, приложени към България (т.е. без допълнителни дискриминационни условия), когато и ако то се случи. Не е наша работа нито да помагаме, нито да пречим на този процес.