(Р)еволюция на ценностите
Ако човек не познава поведението на Волен Сидеров, вероятно ще си помисли, че в последно време човекът окончателно е поел по пътя към Четвърти километър. Непрекъснатата промяна на мненията на нашия любим псевдонационалист – например по отношение на Европейския съюз, който ту се коментира в положителна светлина, ту се обижда вулгарно, или по линия на управлението, което хем е „вредно за България“, хем трябва да се крепи на всяка цена – на пръв поглед говори за раздвоение на личността.
Когато господин Сидеров лаеше срещу „нацистите“ в управлението на Украйна, „отправящи заплахи срещу малцинствата и депозирали законопроекти за забраната на партии“ – впрочем все идеи, които от „Свобода“ вероятно са преписали от програмата на „Атака“ – той го направи с думите, че България не трябва да приема това като демократична държава и член на ЕС; но, виж, щом съюзът реши да наложи санкции на руската агресия, водещата опорна точка е, че България принадлежи към „християнската територия“, а не към „гей-Евросъюза“ (впрочем, да наричаш управляваната от бивш служител на КГБ и безкрайно отдалечила се от смисъла на християнството Русия „християнска територия“ е измежду най-нелепите пример за робско раболепие, които съм виждал).
Понеже в България си познаваме господин Сидеров обаче сме наясно, че въпреки все по-видимите му емоционални проблеми, безпринципната му позиция, която се сменя по-често от страниците на календара, по всяка вероятност не е нищо повече от жалък опит да се открадне някой и друг заблуден гласоподавател, да се притиснат управляващите в името на някаква дребна печалба или да се покаже на Големия брат, че и нас си има Пета колона.
Що се отнася до българските националисти, би било добре всеки от тях да се запита ще се зарадва ли, ако прочете онзиденшния текст от вестник Атака („при прозрачен, доброволен вот 82% от населението гласува и 97.5% поискаха да се върнат у дома“) по отношение например на едно евентуално окупирано от чужда армия Кърджали.
