Реокупация
Понеже не е трудно да се досетя каква ще е реакцията на този материал, ще започна като ти припомня, че E-lect беше един от първите сайтове, обявили се срещу назначението на Делян Пеевски, че хората, свързани с него, участваха в много от летните и есенните протести, че тук подкрепихме Ранобудните студенти от самото начало и че продължаваме да сме критични към управлението на Пламен Орешарски, което за мен лично е изключително вредно за страната и колкото по-бързо падне от власт, толкова по-добре.
При все казаното по-горе обаче аз – както стана ясно и в онзиденшната статия – въобще не си падам по прилагането на двойни стандарти и деленето на хората на „наши“ и „ваши“, така че не виждам проблем да бъда критичен към „нашите“ в момент, в който проявяват точно същите черти, които намирам за позорни у „другите“.
Разбира се, става дума за реокупацията на Софийския университет, а кавичките горе са умишлени, защото по никакъв начин не възприемам част от публичните ѝ фигури като играещи за моя отбор – отбора на хората, искащи свобода, справедливост и върховенство на закона (при все че, сигурен съм, в нея участват и личности, които харесвам).
Причината изобщо да повдигам въпроса е едно изключително грозно видео от вчера, в което Манол Глишев призовава обществото да го подкрепи. За незапознатите: Глишев от месеци се опитва да пробута идеята си за насилствена революция, подчертвата как паветата трябвало да полетят, планира да забранява партии и като цяло демонстрира онзи тип квази-сидеровистко поведение, което винаги е предизвиквало отвратената реакция на разумните хора.
(Освен това бърза справка в интернет показва, че е на 30 години, което ме кара да изпитвам съмнения в правото му да представлява една „студентска“ окупация и дори дали присъствието му вътре не представлява нарушение на автономията на Университета.)
Но да оставим миналото настрана. Откровеният екстремизъм във видеото от моя гледна точка е показателен сам по себе си.
Затова и не виждам причина по подкрепям реокупацията на Софийския университет. За мен смисълът на протеста срещу правителството Орешарски не свършва с някакво си там отборно разделение и целта му не е да заменим едни порочни практики с други, едни корумпирани типове с фанатици, сънуващи насилие, и гражданския мир с хаоса на летящите павета и невинните жертви, а да утвърдим справеливостта и морала прекрасно символизирани от месеците на настоятелна, но мирна съпротива.
Екстремизмът би трябвало да ни е еднакво чужд, независимо дали идва от Сидеров, или от Глишев, защото ако оставим отборната солидарност да заеме мястото на моралното ни чувство, нищо чудно утре да се събудим, разбирайки че сме заменили Орешарски, Станишев и Местан с нещо много по-лошо.