Реформа по български
Стане ли въпрос за пенсионната система в България, за всеки общо-взето интелигентен човек е ясно, че тя има два непосредствени проблема. Първият е, че относителният брой на хората, вкарващи пари в системата, намалява в сравнение с относителния брой на онези, които получават пари от нея. Вторият – че осигурителните вноски са толкова големи, че стимулират осигуряващите се по възможност да ги крият.
Ако оставим настрана опцията за радикална промяна във философията на пенсионното осигуряване, която макар и желана от мен, в краткосрочен план изглежда напълно непостижима, е също толкова ясно, че системата би могла да бъде укрепена като на първо място се увеличи броят на хората, които плащат осигуровки (а това може да стане с увеличаване на пенсионната възраст и премахване на (част) от възможностите за ранно пенсиониране, на които се радват определени категории любимци на властта) и на второ, като се намалят осигурителните вноски до ниво, на което укриването им повече не би било рентабилно.
Вместо това онзи ден екипът от некадърни и/или политически мотивирани „експерти“, събран под името Консултативен съвет за оптимизация на осигурителната система от не по-малко некадърния ни служебен социален министър Йордан Христосков, предложи повишаване на осигурителните вноски (което само ще накара още повече хора да преминат в сивия сектор и вероятно в крайна сметка би се отразило отрицателно на приходите), налагане на наказателна отговорност за неплащането им (което пък би превърнало в престъпници много обикновени български граждани, съвсем основателно не умиращи от желание да бъдат ограбвани от шайката, минаваща у нас за „политически елит“) и съвсем имагинерно увеличаване на пенсионната възраст, комбинирано с почти пълното отсъствие на мерки за затваряне на многобройните вратички за ранно пенсиониране.
Ето това наричам реформа по български. Не опит за справяне с проблема, а имитация на работа, водеща до резултати, които единствено биха го задълбочили.