Решение по български

Една важна разлика между добре работещите и зле работещите организации е, че когато възникне проблем, в първите се търси дългосрочно работещо решение за него, а във вторите той първо се игнорира, после се адресира половинчато и неадекватно, и щом ножът опре до кокала, се „разрешава“ на много по-висока цена.

Едва ли някой се съмнява в коя категория попада българската администрация, но аз не мога да пропусна възможността да илюстрирам отвратителната ѝ неадекватност с пореден пример – този път отнасящ се до гениалната идея проблемът с разпадащите се отсечки по някои от магистралните ни пътища да се „разреши“… като се ограничи скоростта на движение. Сигурно помниш, че този проблем дълго време беше напълно игнориран от представителите на властта – като например настоящия президент Росен Плевнелиев, който е автор на удивителната лъжа, че „по магистралите и пътищата първи клас няма дупки“. Сега сме на фаза две, в която дупките вече са признати, но няма как да се ремонтират поради липса на пари. На фаза три, ще си позволя да прогнозирам, най-накрая ще се намерят средства за по това време много по-скъпоструващите ремонти, които допълнително ще се оскъпят поради факта, че ще попаднат в ръцете на „наши“ хора и ще изтраят съвсем кратко, след което цикълът се повтори.

Но нима очакваш нещо различно от управление, което дава пример за отговорно и пестеливо отношение към разходите си, поръчвайки сьомга на скара, октоподи, калмари, омари и други съвсем евтини благини за правителствените си полети?