Светът през 2012 г.

Водещите думи в публичното говорене през изминалата година у нас, че и по света нашепваха усещането за безпрецедентна и зловеща криза, която ще доминира живота ни и от която скоро едва ли ще се измъкнем (освен, разбира се, ако дадем още власт на политиците, за да ни спасят от собствените ни грешки). Реалността обаче – както ще покажем по-долу – е, че току-що изминаха най-щастливите 12 месеца в човешката история до момента.

Ха, почти усещам, че си казваш, това пък откъде го измисли? Не е ли очевидно, че Западът е в стагнация, безработицата расте, доходите намаляват и перспективите за измъкване от тази спирала на обедняване изглеждат мрачни?

Отговорът е, че, макар това да е истина, САЩ и ЕС (в които е концентрирана кризата) са само една малка част от света и, докато те се борят с трудностите, навлечени им от етатизма на последното десетилетие, на други места развитието е изключително положително. Никога в световната история, например, гладът не е бил толкова ограничен като проблем – броят на хората, страдащи от недостиг на храна през 2012 г. е 868 милиона (или 12% от популацията на планетата) в сравнение с един милиард или 19% от доста по-малкото население през 1990 г. и с на практика 99% от хората, живели преди 1800 г.

Що се отнася до крайната бедност, целите, заложени от ООН през 1990 г., за намаляването ѝ наполовина до 2015 г. бяха постигнати още през 2008 и оттогава насам темпото на излизане от нея дори се е ускорило. Макар и, разбира се, не заради обединените нации или благородните правителства, а поради задвижените през деветдесетте сили на глобалния капитализъм (което нито един политик няма да признае).

Болестите и войните също така са причинили безпрецедентно малък брой жертви. Например жертвите на така наречена чума на XX век – СПИН-а – през 2012 г. са били 1.7 милиона или с 24 процента по-малко, отколкото през 2005, когато заболяването достига пика си. Подобни са данните за маларията, а процентът на хората, убивани от рак в почти всички развити държави непрекъснато намалява най-малко от 1990 година насам.

(Не толкова положителна е картината, когато говорим за Алцхаймер или сърдечно-съдови заболявания, но второто е нормално в един свят, заменил недохранването с преяждане.)

Темпото на нарастване на продължителността на живота май дори се е ускорило в годините на кризата, а растежът на световното население продължава да се забавя. Американците гласуваха за президент, чието управление е на път да ги фалира, но в същото време започнаха процесите по легализиране на леките наркотици и гей браковете. Владимир Путин се завърна в Русия, но дните на много други диктатури (особено в Близкия изток) или приключиха или вече видимо са преброени.

Технологиите продължиха да се развиват, броят на интернет потребителите все така расте, като опитите на правителствата да контролират глобалната мрежа удариха на камък. За всяко малко или голямо зло, което ни се случи в последната година, можем да преброим десетки и десетки положителни неща. Дали можеха да са повече? Разбира се, ако ги нямаше сковаващите хватки на политическата власт в развития свят (България включително). Но не това е темата на тази статия, а фактът, че 2012 беше най-хубавата година в човешката история досега. Така че само можем да се надяваме 2013 да е още по-добра.