Свобода на избора
В последната седмица имах достатъчно поводи да си припомня, че когато болшевиките идват на власт в Русия, те правят това с аргумента, че разширяват свободата от „робовладелците“ към онеправданите (по Ленин). Пиша това, не за да правя някаква аналогия с управлението на ГЕРБ, а за да ти подскажа, че много рядко в историята някой политик е обяснявал действията си с това, че ще навредят на свободата и/или благосъстоянието на хората – стандартният аргумент, с който се оправдава абсолютно всяка глупост, е, че тя се прави именно в интерес на онази огромна маса от населението на една държава, която по-наивните от нас обичат да смятат за суверен, но в главите на политиците се нарича „електорат“.
Този факт сам по себе си би трябвало да е достатъчен за всеки интелигентен човек да гледа не предполагаемите намерения на управляващите, ами реалните последици от действията, които му се представят като грижа за него. При все това от няколко дни насам, разни привърженици на ГЕРБ (за много от които имам сериозни съмнения, че не са нищо повече от специалисти по положителен социален ПиАР – или, ако щеш, платени тролове, покрай съмнително еднотипния начин, по който се изказват) продължават да повтарят, че с последните промени в пенсионното законодателство партията-майка се грижи за разширяване на „свободата“ на хората, а срещу нея „скачат“ единствено разни комунисти (или, ако ползваме лексиката им, „комунета“).
Преди да продължа по същество, не мога да не споделя изумлението си от невъобразимия полет на въображението, който ти позволява да определяш като „комунисти“ хора, които в основната си част са: 1. повечето известни български икономисти, по-голямата част от които са с десни възгледи; 2. привърженици на Реформаторския блок и други политически сили с дясна ориентация; 3. либертарианци; 4. Зелени; 5. представители на Протестна мрежа и Ранобудните студенти; 6. обществени личности, които бяха далеч по-остра опозиция на управлението на Пламен Орешарски от самия Бойко Борисов; и 7. български бизнесмени и представители на основните работодателски организации. (Няма да пропусна и иронията във факта, че докато за герберския ПиАр, ние сме комунисти, за истинските комунисти, подкрепили господин Борисов – като например Петър Волгин – сме лицемерни слуги на капитала.)
Вече написах, че за мен основният проблем в случая не е толкова в конкретния казус, колкото в крещящото потъпкване както на принципите, от които на теория се ръководи едно свободно и демократично общество, така и на предизборните обещания на самата ПП ГЕРБ и на програмата на правителството, което ни управлява. Понеже от отсрещната страна тази тема удобно се премълчава обаче, тук ми се иска да се спра на конкретното водещо твърдение на феновете на премиера.
В тази връзка бих искал да попитам привържениците на управляващата ни партия, със същата страст ли ще защитават господин Борисов, ако позовавайки се на сходна логика, предложи на българските граждани „свободата“ да избират между петдневната работна седмица, която в общи линии са задължени да спазват сега, и задължителна седемдневна такава. О, и нека сега навлизащите на трудовия пазар да започват на задължителна седемдневна седмица по подразбиране и да бъдат премествани на петдневна, само ако изрично го поискат. Нима това не разширява свободата на демократичния ни избор?
Ами ако от ГЕРБ решат, че не е редно всеки собственик на два автомобила или два апартамента да се радва на ограничена свобода що се отнася до предоставянето им на държавни служители – няма ли да е по-демократично държавата да придобие по подразбиране собствеността върху единия от тях, пък собственикът, ако пожелае, да кандидатства да му го върне?
Струва ми се, че повечето от нас донякъде сме закрепени с имената, които родителите ни са избрали. Нима не е разширяване на демокрацията държавата да ни даде по едно ново име, а ние, в случай че искаме, да подадем молба да си върнем старото – има ли някой, който ще отрече, че изборът между две имена е по-добър от липсата на избор?
И не на последно място, всеки работещ в България е длъжен да плаща данък в размер на 10 процента от доходите си. Нормално е в светлината на новата практика, той да получи правото да избира между 10 процента и 20 процента. И, разбира се, за сега навлизащите на трудовия пазар, двадесетпроцентната опция е by default.
Естествено, тези примери ще ти се сторят абсурдни (и, естествено, те не са точни аналогии), но аз това се опитвам да покажа – същото се отнася и за твърденията на почитателите на ГЕРБ по отношение на новата политика в пенсионната система. Когато към едно положение (било то добро или лошо, в случая няма значение) държавата добави друго по-лошо от него и формулира закона по начин, който стимулира избирането на второто – или създава пречки пред запазването на първото – това наистина разширява броя на опциите ти. Свободата обаче се основава на правото да избираш между всички възможни опции, без държавен „стимул“ за онази, която е най-изгодна за съответния управляващ.
В тази връзка, ако господин Борисов беше истински демократ и наистина вярваше, че частните пенсионни фондове се управляват толкова по-зле от НОИ, той щеше да даде право на българските граждани сами да решават каква част от вноските си да внасят на частно и каква част в държавната осигурителна система, и, ако искат, да се осигуряват само в НОИ, или само в капиталов фонд. Това наистина би разширило свободата на всички ни. Но правителството на България не се ръководи нито от демократи, нито от хора, които имат каквато и да вяра в НОИ, и най-простото доказателство за това е, че до този момент, всеки български политик, без нито едно изключение, отговорил на този въпрос, декларира, че ще остави собствените си пари в частен фонд.
Какво по-добро доказателство за лицемерието на управляващите?
П.С. Знам, че ще бъда критикуван, че представям погрешно промените, предложени от ГЕРБ, чиито представители наистина в последните дни подават разнопосочни сигнали за евентуални бъдещи ревизии. Наистина е възможно обещанията им да се сбъднат и това да тушира най-големите проблеми с реформата по същество. Но аз искам за втори път в тази статия да припомня, че ПП ГЕРБ имаше предизборна програма, пълна с обещания, на които грубо – и без никакъв натиск от страна на коалиционните партньори – се посяга. Затова и на всички уверения на тази весела компания лъжци предпочитам да гледам с огромна доза недоверие – до доказване на противното.
