Синдикалната омраза към бедните
Един от базовите икономически закони гласи, че, когато държавата установи определена цена над естественото ѝ ниво, резултатът ще бъде намаляване на търсенето. Това съвсем просто правило, както вече сме обсъждали не веднъж, а цели два пъти, приложено към административно определяното минимално заплащане на труда (т.нар. минимална работна заплата), означава, че всеки път, когато неговото ниво се повиши, много нови хора ще останат без работа.
Нещо повече, безработни стават именно най-слабо квалифицираните работници с най-ниски доходи, които синдикатите уж се правят, че представляват. Синдикалният натиск за повишаване на минималната работна заплата се продава като грижа за бедните, но единственият резултат от него е, че отнема на същите тези бедни правото да изберат да се трудят и да изкарват достойно хляба си.
Това впрочем не е било тайна за ранните синдикати от началото на XX век, които не са се свенили да си признават, че използват повишаването на минималното възнаграждение именно с цел да съсипят нископлатените работници извън редиците си, за да повишават доходите на собствените си добре заплатени членове (типичен пример са САЩ, където от документите става ясно, че за минимални ставки е било лобирано с ясното съзнание, че те ще смажат конкуренцията на чернокожи и китайци).
Че минималната работна заплата има ужасяващо антисоциално въздействие е една от малкото истини, по която има пълен консенсус в икономическата наука – да не говорим, че то е било наблюдавано достатъчно пъти през XX век, за да разполагаме с предостатъчно емпирични доказателства (така, ако обърнеш внимание на статистиката за България за последните 4 години, ще видиш, че всяко повишаване на законово определеното минимално заплащане води до темп на нарастване на безработицата, какъвто нямаме отпреди него).
Въпреки доказателствата, че тя съсипва бедните обаче синдикатите продължават да настояват за тази истински брутална мярка, ръсейки неподкрепени с факти измислици за „положителните” ѝ ефекти, и представяйки я като нейното пълно отрицание. Това направи вчера КНСБ.
Ако искаха да бъдат поне малко честни, лидерите на въпросната организация щяха да ни кажат за какво точно се борят – още няколко десетки хиляди български граждани да останат без работа. Но те излъгаха, твърдейки, че целта им е повишаване на доходите на над милион българи. Лично на мен ми писна от боклуци, които разрушават постигнатото с много труд от бедните. Надявам се все повече хора да мислят по същия начин и рано или късно обществото ни да придобие нетолерантност към подобни антисоциални експерименти.
А дотогава, на моя живот предложеното от КНСБ повишение по никакъв начин няма как да повлияе, дори да бъде прието. Да му мислят бедните, за тях ми е жал!
