След референдума
Парадоксално, но често пъти лечението на определени болести изглежда по-тежко, неприятно и в крайна сметка болезнено в краткосрочен план отколкото отказа от него. Изкушаващо, но неправилно е да смятаме например, че абстиненцията е истинският разрушителен за тялото проблем, а не наркотичната зависимост, довела до нея. Докато когато става въпрос за нашето здраве обаче, лекарите, на които в общия случай имаме доверие, могат да ни предупредят за грешката в този тип мислене, когато болестта е социална или икономическа, изкушението да се доверим на политици-популисти често пъти надделява над здравия разум.
Както стана дума и в предната статия, мнозинството от хора с крайнолеви възгледи, които никак не разбират от икономика (иначе вижданията им щяха да са съвсем различни), погрешно идентифицират лечението с болестта в Гърция. Колкото и непопулярно да звучи това в някои среди, истинският проблем на южната ни съседка от години насам е пристрастеността ѝ към финансирани отчасти с дълг огромни правителствени разходи, които рано или късно ще паднат изцяло на гърба на гръцкия данъкоплатец.
В този смисъл мерките за намаляване на разходите и повишаване на приходите на правителството, макар и болезнени и често пъти неправилно насочени, са лечението и затова единственият възможен спор, свързан с тях, се отнася до конкретния избор на тази или онази политика (а не до въпроса дали болестта няма да изчезне от само себе си, ако управляващите в страната откажат да я лекуват).
Такава беше реалността преди референдума в Гърция вчера, такава е тя и след него днес, а фактът, че гражданите на нашата южна съседка гласуваха срещу относително разумните (макар и на места наистина неадекватни) предложения за реформи, ѝ влияе точно толкова, колкото евентуален вот срещу гравитацията би накарал всички гръцки граждани внезапно да полетят. При все това, в известен смисъл е парадоксално, че вчерашното гласуване може да доведе до най-добрия и в същото време потенциално най-опасен вариант за страната днес – тя да фалира, да излезе от Еврозоната и да преживее нещо като (да се надяваме) мини версия на случилото се в България през 1997 г., включваща висока инфлация и относително болезнен спад в благосъстоянието на гръцките граждани.
Този вариант е потенциално добър, защото щом ножът опре о кокала, политиците в Гърция може най-сетне да проявят здрав разум и да направят бързо тежките реформи, които след няколко години ще върнат благоденствието в страната. Той е и потенциално опасен, понеже колапсът също така би могъл да накара гласоподавателите в южната ни съседка да подкрепят дори още по-неадекватни радикали и допълнително да задълбочи кризата там.
Каквото и да стане, едно изглежда сигурно, поне към момента – че ако Ципрас наистина е смятал, че референдумът ще подсили преговорните му позиции в Европа, той ще се окаже наистина изненадан.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.