Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Социалната мрежа

Когато пред близо седем години името ми попадна в waiting list-а на Харвард, за да не мръдне оттам, нямах и идея, че съм изпуснал уникалния шанс да си подхвърлям бирата с Марк Зукърбърг (да не споменавам за възможността да се запозная с Натали Портман, за която май съжалявам повече). По това време, разбира се, нито аз, нито светът като цяло знаеше нещо за човека, който скоро щеше да се превърне в най-младия милиардер в историята – впрочем с 12 дни по-млад от мен.

За онези читатели, които са прекарали десетилетието дълбоко в африканската или южноамериканската джунгла и така и не са успели да се сприятелят достатъчно с вожда, за да ги пусне при интернета в колибата си, пояснявам, че Марк Зукърбърг е основателят на Facebook – и по съвместителство главен герой в новия филм на Дейвид Финчър, озаглавен (no surprise here) „Социалната мрежа”.

Лентата вече бе ревюирана в българското уеб пространство от доста хора, които разбират от кино значително повече от мен, така че, изправен пред двойния проблем да съм закъснял и необразован, ми е трудно да се сетя какво ново да ти кажа.

За начало: тривиалност. „Социалната мрежа”, ако още не си го гледал, разказва приблизително за периода от началото на втората година на младия нърд Зукърбърг в Харвард до около година по-късно, когато Facebook удря милионния си потребител. Подходът е ретроспективен, тъй като историята се движи чрез разказите на участниците в две съдебни дела от средата на десетилетието, в които основателят на социалната мрежа има безспорното нещастие да се забърка.

(А в действителност, говорят злите езици и в частност Yahoo, много любопитни моменти от филма са споделени със сценариста му от Натали Портман. Останалите сигурно идват от книгата „The Accidental Billionaires”, на която той е базиран.)

Актьорската игра – нека не прекалявам с търпението ти – е страхотна, при все и изнесена от напълно непознати за мен имена като Джеси Айзенбърг и Андрю Гарфийл, с блестящото изключение на име Джъстин Тимбърлейк, за когото нямаше да повярвам, че може да играе, ако не го бях видял с очите си. Джъстин като Шон Паркър, копеле! Неочаквано силна роля.

Суперлативи могат да се кажат и за режисурата и сценария, като единственият ми проблем беше малко внезапно дошлия, но иначе логичен финал, когато няма да ти казвам какво се случва, но ще ти подскажа, че би могъл да се досетиш още от самото начало (стига да има кой да ти развали удоволствието като ти подскаже това).

Тук, знаеш, не си падаме по оценките, защото така и така пиша най-вече, когато даден филм ми е харесал, и поради тази причина ще завърша днешната статия със стандартното: по-скоро тичай да гледаш „Социалната мрежа”. Няма да сбъркаш!