Социална (без)отговорност
За начало през 2012 година ми се иска да разсея една популярна заблуда. Вече споделих част от причините си да смятам социализма за зло. Неговите застъпници, от своя страна, имат сериозен набор от аргументи срещу свободното общество. В един интелигентен разговор повечето от тях не биха заслужавали внимание – и точно това ги прави още по-опасни, защото те не са предназначени да спечелят битката на обосновани мнения, а да измамят хората, които дали от глупост или от мързел не успяват да ги осмислят.
Едно особено популярно такова твърдение звучи по следния начин: „Капитализмът издига в принцип естествения подбор, при който само по-способните, по-облагодетелстваните по някакъв начин или по-умните могат да постигнат нещо в живота, а останалите да мрат в кофите”. С други думи, противниците на свободното общество някак си се изхитряват да го заклеймят като несоциално. Колко силна е тази заблуда става ясно от факта, че много хора с иначе дясно мислене са готови да се съгласят с горната гротеска и да я приемат като собствена ценност.
И едните, и другите съзнателно се самозалъгват. Да оставим настрана историята, която ни учи, че всяко общество, приело ценностите на пазарната икономика, завинаги се отървава от гладната смърт (докато същото не може да се каже за държавите, прегърнали възгледите на социализма – вземи за сравнение днешен Китай с този на Мао, например). Нищо във философията на капитализма не отрича правото на хората да бъдат добри към ближния, да помагат на изпадналите в беда, да раздават богатствата си на сиропиталища и да влизат в манастири, ако щеш.
(Нещо повече, благотворителността в съвременния си вид води началото си именно от готините доброволни прояви в полза на обществото на така презрените капиталисти. Един прост пример е Джон Рокфелер, който дарява на фондацията си нещо си като 21 милиарда долара днешни пари през 1913 г. Друг такъв – по-близък до нас – е сградата на ректората на Софийския Университет, която е построена с щедрите дарения на Евлоги и Христо Георгиеви – да, онези от скулптурите на стълбите.)
Докато социализмът маскира кражбата като „грижа за бедните”, капитализмът насърчава хората да проявяват най-добрите си черти доброволно. Стотици хиляди учебни заведения, приюти за бедни, сиропиталища, болници, читални, обществени кухни и фондации са основани от същите тези предприемачи, които уж вярвали в естествения подбор. Почти цялата истинска грижа за хората с увреждания, които – нека си пропомним – държавите все гледат да скрият, и до днес се извършва с частни средства. Докато и Северна Корея, и Иран, и Русия, и САЩ, и Китай харчат милиарди долари за нови и нови оръжия, Бил Гейтс направи повече за бедните от всички правителствени социални програми в света, взети заедно.
Всъщност огромното предимство на капитализма пред всякакви нелепи философии е, че при него всеки има шанс за по-достоен живот.
Съгласна съм с повечето от написаното, т.е. с всичко, но някак си се изгражда впечатление, че капитализмът не разчита на законово и нормативно уредени актове за защита и поддръжка на социално онеправданите. А това не е точно така. Доброволното дарение е хубав акт, но едва ли има държава, която да разчита на добрата воля на богатите, за да поддържа по-бедните слоеве. Да не говорим за данъчните облекчения и другите механизми, с които държавата разполага, за да подтиква към дарителство. Иначе да, капитализмът може и да не е най-идеалният строй, но е най-рационалният и засега по-добър не е измислен.
Виждам две неща в мнението ти :). От една страна, съм напълно съгласен, че свободното общество има нужда от законова рамка, която да защитава еднаквите права на всички граждани, така че да няма онеправдани. От друга, да, държавата в момента използва различни механизми, за да подпомага дарителството – въпросът е, че то е процъфтявало именно във време, в което те са били по-ограничени (в САЩ например обемът на частните дарения е намалял в последните десетилетия). Разбира се, това, което вероятно отблъсква частната инициатива и в тази сфера, е бруталното нахлуване на държавата в нея, а не точно механизми от типа на данъчните облекчения, които споменаваш.
Големият проблем е, че ние не си вярваме. Не смятаме, че оставени сами да решават хората ще си помагат едни други и затова измисляме някакви сложни механизми за насилена солидарност. Само дето всъщност сме вид способен на много голяма емпатия – и мизантропията, която ни е натрапил социализмът, е напълно неоправдана, според мен.
Май не си ме разбрал. Аз съвсем не споря и не казвам как трябва да са уредени нещата с дарителството. Това е дълга и сложна тема. Просто казвам как стоят в действителност. И че не си ги засегнал в статията. Пропуснал си ролята на държавните учреждения, които всъщност движат капитализма. Тоест разгледал си нещата малко едностранчиво, което не е задължително лошо. Явно точно към определен проблем си искал да насочиш вниманието. Ти си знаеш. Но на мен някак това ми направи впечатление и реших да го споделя. А дали нещата с дарителството и социалното подпомагане са уредени по най-добрия начин, това е друга бира :). В тая тема направо не ми се навлиза, особено с тоя наш „ромски“ проблем.
Благодаря ти за това мнение. Всъщност аз говоря за капитализма като философия (за подхода към света на свободния човек, ако щеш) – не се и опитвам да анализирам съвременното общество. Което не е точно капиталистическо :).