Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Спасението

Онова което е сбъркано при повечето от нашите съвременници не е, че те страстно желаят по-богат избор от разнообразни блага, а че избират неподходящи начини за постигането им.

Лудвиг фон Мизес

Financial IssuesОт зората на човешката цивилизация до наши дни, хората винаги са вярвали в „спасението” (от проблеми, съпътстващи живота им). Когато убеждението за „спасение чрез…” започвало да отслабва и да губи привърженици, обикновено се появявали пророци и месии, чиито учения запълвали празнината и водели до нова вяра в „спасение чрез нещо друго”:

Най-дълго – в продължение на хилядолетия – водеща е била идеята за „спасение чрез вярата” – под формата на една или друга религия. Това убеждение доминира до средата на XVII век, след което започва да залязва под въздействието на протестантската Реформация (при все че религиозни гонения в Европа е имало до средата на XIX век, а в някои части на света ги има и в наши дни).

Празнотата, създадена след загубата на убеждението за „спасение чрез вярата”, е запълнена в средата на XVIII век с появата на убеждението за „спасение чрез обществото” (или светския обществен ред, олицетворяван от светското правителство). За първи път това убеждение е формулирано от Жан Жак Русо. По късно във Великобритания Джеръми Бентам го превръща в политическа система.

Краят на вярата в спасението чрез обществото предвещава смъртта и на най-разпространената през последните двеста години заблуда – за тайнството на революцията. Тази заблуда бе погребана, когато Михаил Горбачов нарече Октомврийската революция „историческо събитие”, а не „исторически връх” както тя беше наричана в продължение на 70 години в комунистическия свят. До съвсем скоро освен марксистите от Изток, имаше и много политически мислители от Запад, които вярваха, че социалното действие или по-точно премахването на частната собственост ще измени фундаментално човешкото същество. След 1989 г. тази вяра рухна.

Смъртта на вярата в спасението чрез обществото, която в продължение на двеста години е доминираща сила в политиката на развития свят, и рухването на комунизма създадоха празнота. Опит за запълване на тази празнота бе появата на ислямския фундаментализъм. Ответната реакция бе възраждането на религията и в останалия свят.

Живеем във време на социо-политико-икономически турбуленции. Усещането за несекващи кризи и трансформации, започнали в началото на XXI век (от 11 септември до глобалната криза, както и последната терористична атака в Париж и бежанската вълна в Европа), най-вероятно ще доведe до промяна в стария възглед за баланса между свободата и сигурността.

Правителствата няма да изчезнат, нито пък религиите. Не е изключено да се появят нови месии и пророци, които да обещават нов вид „спасение”.

За личния просперитет и благополучие обаче, все по-голяма роля ще играе „вярата в себе си” – в собственото самоусъвършенстване, стремеж към успех и постигане на житейски резултати.

През последните 6-7 години, когато слушам как журналисти, политици и обикновените хора коментират икономиката, кризата и как ще се „оправим”, винаги се сещам за един стар виц:

Двама много добри приятели отишли в гората за гъби. Както разговаряли и търсели гъби, внезапно се появила огромна мечка-стръвница и бавно тръгнала към тях. Те започнали да отстъпват назад и единият попитал другия:

– Мислиш ли, че ще можем да я надбягаме?

Вторият му отговорил:

– Аз не мисля да се надбягвам с мечката, достатъчно ми е да надбягам теб.

Много проблеми, които трябва да решаваме през живота си имат финансови измерения. Въвлечени в социална конкуренция и преследване на житейски резултати, повечето хора се „надбягват” помежду си, опитвайки се да избягат от „финансови хищници” (банки,  кредитори, правителство, търговски вериги, бедни роднини и други).

Овладяването на технологичните нововъведения и иновации не е гаранция за създаване на лично благосъстояние и поддържане на жизнен стандарт без финансово планиране и управление на личните финанси, а те се учат цял живот.

Едва ли въздействието на технологиите представлява някаква новост за по-голяма част от хората, но е изключително важно за разбиране на обществените процеси и явления. Бизнес моделите от старата епоха са обречени. Някои вече изчезнаха, други или ще изчезнат, или ще бъдат редуцирани, играейки съвсем скромна икономическа роля. За нещастие хората не са подготвени за бъдещето. Повечето от онези, които са имали възходящ стандарт и качество на живот от десетилетия, продължават да гледат твърде леко на процесите и събитията от последните години и не вярват, че бъдещият им начин на живот няма да има нищо общо с досегашния.

Още през 70-те години на XX век редица мислители започват да предупреждават, че техническият прогрес и новите технологии ще доведат до радикални промени както в системата за създаване на блага, така и в живота ни и ще „експлодират” старата индустриална епоха. Един от тях, Букминстър Фулър, казва, че когато промяната стане невидима, скоростта ѝ нараства експоненциално (концепция, която той нарича „ускоряващо ускорение”). Като пример може да вземем развитието на транспортните и авиационните технологии, интернет технологиите и телекомуникациите. Фулър твърди, че „няма как да се отместиш от пътя на нещо, ако не виждаш, че се движи към теб”. Посланието му е, че много скоро милиони хора по света ще останат без работа, изместени от технологиите и изобретенията, излизащи извън рамките на техните представи. Горното твърдение Фулър илюстрира с промяната от коне към автомобили: „Хората са можели да видят автомобилите. Можели са да видят промяната. Ако към тях се движи кола, можели да се отместят от пътя ѝ”. Понеже могат да видят колата, те са в състояние да се адаптират и да направят съответните промени в живота си. Но бъдещите изобретения стават все по-невидими и хората не виждат какво променя живота им. Така човек може да бъде прегазен от това, което не може да предвиди. Точно това се случва днес. Тези, които остават верни на отживелици биват прегазвани от технологичните нововъведения, които не разбират. Милиони са безработни, защото уменията им вече са ненужни. Те са останали в миналото, което няма да възкръсне.

Но да се върнем към спасението от кризата. Увлечени в социална конкуренция помежду си в свят на невиждано до момента изобилие от блага, много малко хора си дават сметка, че професионалното и академичното образование едва ли ще им помогне да „надбягат” „финансовите хищници”. Малцина са тези които осъзнават, че при преследване на житейските си цели ще трябва да учат през целият си живот. Затова за по-младите демографски групи е много важно да се научат „как да се учат”.

Финансовото планиране и управлението на личните финанси не се отнасят до това „какво трябва да правим утре”, а до това „какво трябва да правим още днес в очакване на утрешния ден”.

Бърза поправка и „лесно решение” може да не осигуряват… смислено решение. Постигането на дълготрайни цели изисква много време, усилена работа, лични жертви, непрестанни усилия и посвещаване на процес, който да се поддържа в продължение на години.

Маршал Голдсмит

1 коментар

  1. Estranged2 каза:

    Новата религия обявява всеки, който оспорва дори малко постулатите ѝ, за сексист и расист. Не се и съмнявам, че ако отмре, ще се прероди в други форми.