Среднощен вандализъм
Като човек, обичащ да се разхожда в София, знам, че следите от всевъзможни вандалски прояви са многобройни и далеч не могат да се ограничат с псевдографити и нелепи надписи. Реакция от общината, от друга страна, няма никаква. Един нелицеприятен пример са разменените по стените на повечето сгради на столичен булевард „реплики” между феновете на Левски и ЦСКА отпреди няколко месеца, най-меките от които са просто вулгарни (да не ги повтарям), а най-сериозните… нека кажем, че, ако полицията им беше обърнала внимание, щеше да си спести много проблеми преди време.
По всичко личи, че те ще останат за бъдните поколения, като вечен монумент на високото ниво на култура и изразяване на съвременните футболни почитатели.
Но не това ми е мисълта. Може би ще си помислиш, че използвам горното въведение като контрапункт за една скорошна скоропостижна общинска проява по почистване на виден столичен паметник. Аз, обаче, не знам за какво говориш.
Започнах този текст по подобен начин, единствено за да мога в сляпата непринуденост на Сан Антонио да те запозная по-безболезнено с поредния вандализъм, станал през миналата нощ. Нека карам направо: както съобщава „Дневник” в малките часове на деня световно известният паметник на съвременното изкуство, носещ логичното наименование „В крак с времето” е станал жертва на грубо посегателство. В резултат на негово място са останали грозни сиви статуи на измислени герои от сталинов комикс.
Извършителят по една случайност се знае. Според изградения по свидетелски показания фоторобот той е дребно човече, прегърбено под тежестта на робското преклонение, без интелектуален кръгозор и лишено от бъдеще. Известно е, че е прекарало дълго зад решетките – както казват психолозите, това е характеровият тип, способен не само да отрече свободата, но и да бъде унизен докрай, за да се върне в затвора.
В друга ситуация, щях да кажа, че се надявам прокуратурата да се самосезира. Обаче няма смисъл, понеже за дребното човече това би било награда. Така че надеждата ми е това да направи свободният дух и вандализираният паметник да бъде възстановен. Или, ако мога да перефразирам: „те ще цапат, ние ще рисуваме”.
