Срещу следенето в интернет

По примера на колегите си на много други места по света българските политици изглежда често се водят от погрешно приписваната на Чърчил максима, че никога не трябва да се позволява на добрата криза да се похабява. При все че не го одобрявам, съм склонен да разбера сантимента, довел до приемането на Патриотичния акт и оторизирането на мащабната операция за следене на Ен Ес Ей (NSA) в САЩ – нормално е хората да търсят по-голяма сигурност веднага след най-тежкото терористично нападение в историята на страната си. В светлината на дългогодишния негативен опит с американската програма за следене обаче, на родното МВР ще му е нужна сериозна обосновка към стратегията да се бори срещу терора като се фокусира върху интернет, за която информира онзи ден вестник Сега.

Такава за момента не изглежда да има, а и няма непосредствена причина България да пристъпва към предложените в стратегията мерки, които – поне съдейки по представянето им в медиите – по-скоро са насочени към налагане на цензура в мрежата, отколкото към каквото и да било ефективно противопоставяне на тероризма. От статията в Сега разбираме преди всичко, че ще се обсъждат законодателни промени, които да спрат „изказвания и послания“, подбуждащи към омраза (идея, чието реализиране едва ли ще постигне каквото и да било срещу криптираната и така или иначе разпространявана (полу-)нелегално комуникация на терористите, но пък има потенциала да изложи всеки от нас на заплаха да бъде преследван за това, че е казал нещо, което не се е харесало на властимащите). Друга важна мярка цели разработването на методика за установяване на сайтове с „екстремистка пропаганда и открити призиви за насилствени действия“ (веднага посочвам на МВР, че Facebook беше един подобен сайт непосредствено след второто действие от последния Сидеров театър).

Трета идея предвижда да се идентифицират и пресичат „възможностите за комуникация чрез интернет на лица, подозирани в съпричастност към терористична дейност“. Оставям настрана хубавото звучене на думите – „ще идентифицираме лошите и ще им попречим да си общуват, за да не могат да ни навредят“ е изречение, галещо ушите на всеки понаплашен човек – но България все още, струва ми се, е правова държава, в която си невинен до доказване на противното. Да приемем, че „подозрението“ в „съпричасност“ е достатъчен повод за държавна репресия означава да се откажем от този базов принцип. И ако това само по себе си не е достатъчно лошо, на мен никак не ми е трудно да си представя ситуация, при която службите ще ограничат комуникацията на критично настроени журналисти, групи протестиращи или опозиционни лидери, заради „подозрението“, че може да са „съпричастни“ към някаква форма на тероризъм.

Може би очаквам прекалено много, но ми се струва, че за успешното противодействие на тероризма МВР и останалите правоохранителни органи в България трябва да се опитат да подобрят работата си в рамките на и без друго големите правомощия, които законът и в момента им предоставя. Преди да се предприемат мерки за следене в интернет, сваляне на сайтове и ограничаване на комуникацията между индивиди по подозрение, че е възможно те там нещо да извършат, е нормално поне да се направи опит за подобряване на охраната по границите, ограничаване на нелегалния трафик на хора, оптимизация на взаимодействието между различните служби, отговорни за борба с тероризма, ограничаване на ендемичната корупция сред полицаи, бюрократи и политици, и прочие, и прочие.

Поне понастоящем, вероятността да пострадаш при терористична атака е в пъти по-малка от тази да те пребие развален асансьор и, при все че в епохата на глобална комуникация, терорът всява много по-голям страх, отколкото размахът му предполага, това все още не е основание да предоставим мъгляво дефинирани, но за сметка на това широки нови правомощия на службите за сигурност. За разлика от тероризма, неограниченото разрастване на държавата – особено в силовата сфера – е непосредствена заплаха за всеки един от нас.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.