Столичен градски монопол
Знам, че ти е втръснало от сравнения между нормалния свят и онзи, в който живеят политиците, но просто не мога да се въздържа да направя поредното от тях. В света, населяван от нас нормалните хора, когато нещо не работи, това е знак, че е нужна промяна. На планетата на политиците обаче трагичните резултати са най-сигурният признак, че споменатото нещо ще получи повече от парите ни, а алтернативите му ще бъдат насилствено ограничени.
В нормалния свят столичният градски транспорт е огромен монополист, който струва над 90 милиона лева на данъкоплатците в допълнение към парите, които получава от потребителите си, затънал е в дългове и предлага отвратителна услуга на прекалено високи цени, вероятно дискриминирайки клиентите си по етнически признак (но дали дискриминацията наистина е официалната политика на ЦГМ поне аз не мога да отговоря, след като никой от тамошните бюрократи не обърна внимание на запитването ми). В това отношение общинската компания, която се грижи за превозването на столичани, по нищо не се отличава от други популярни държавни превозвачи от типа на БДЖ или – да дам още един пример! – доста скандалната и проядена от корупция транспортна фирма в Рим.
В същото време ЦГМ очевидно е много назад от частните превозвачи (знам го, защото ми се налага да пътувам с един междуградски такъв). Техните услуги по правило са по-евтини, стига да ги сравняваме с истинската цена на столичния транспорт – тази, в която включваме и парите от нашите данъци. Техните служители са с една идея по-възпитани. Разписанията им – о чудо! – се спазват и, ако това вземе, че не стане, всички сме ужасно недоволни (докато в случая с ЦГМ само вдигаме рамене, понеже е обществена тайна, че няма такова животно като дошъл навреме автобус, тролей или трамвай). При тях няма контрольори и, въпреки това, гражданите си плащат билетите без колебания или спорове. И най-важното: частните превозвачи не се радват на държавна помощ, така че, ако не ни кефят, можем да ги изметем от пазара – докато в случая със столичната компания, парите, които няма да дадем под формата на билети, пак ще ни бъдат взети във вид на данъци.
Така че днес се намираме в ситуация, в която всеки признава, че ЦГМ работи ужасно и всеки е наясно, че частният бизнес се справя по-добре. Какъв ли е изходът от нея? Да приватизираме транспорта в столицата, да престанем да наливаме пари на приятелите си в него и да оставим конкуренцията най-сетне да си свърши работата?
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!
Политическото решение е да премахнем и малкото частни превозвачи, и без друго безсилни да разбият монопола на Центъра за градска мобилност, и да оставим градския транспорт да се обслужва от общински фирми, които обаче „да покажат добра работа, дисциплина” (по думите не на Оногова, чиято светлина огрява магистралата към нашето славно бъдеще, а на вярната му служителка Фандъкова). Нали се сещаш – като компанията в Рим, която ни е дадена за пример.
Добре дошъл в Софийския градски транспорт на бъдещето – същата корумпирана дупка като този, който вече добре познаваме!
Като само повтаряте мантри за частния сектор и неефективната държава, поне да се бяхте поинтересували за международния опит в изпълняването на транспортни задачи. Дали не се е провалил в по-бели страни от нашата и дали при нашата корупционна среда няма да подарим едно богатство на концесионерите.
Тесни рейсове, нередовни, без включен климатик, без график на движението, спиращи да возят, час по-рано от общинските линии. Трябва ли да изброявам? Защо не се разходиш в Дружба 2 и не питаш дружбенци какво мислят за концесията, преди да пишеш този блог.
С 1000 ръце гласувам за транспорта да се върне в ръцете на общината.
О, аз съвсем не твърдя, че концесионерите в този си вид са ефективни, твърдя, че частните предприятия, които не получават пари от държавата, са такива 🙂 .
Още нещо. Това: „Тесни рейсове, нередовни, без климатик, без график на движението… “ може да се каже за целия градски транспорт. Що се отнася до спирането на работа час по-рано, на спирката до нас спират тролеи 5 и 8. Според разписанието им, последният от тях се движи в 10 часа – 2 ЧАСА по-рано, отколкото е прието.
Международният опит от своя страна съвсем недвусмислено показва, че частният транспорт мачка държавния, където го срещне – там даже няма какво да обсъждаме. Мантрите можеш да ги оставиш за религиозните хора, аз предпочитам да работя с факти 😉 .