- E-lect.net - https://e-lect.net -

Столичен градски монопол

[1]Знам, че ти е втръснало от сравнения между нормалния свят и онзи, в който живеят политиците, но просто не мога да се въздържа да направя поредното от тях. В света, населяван от нас нормалните хора, когато нещо не работи, това е знак, че е нужна промяна. На планетата на политиците обаче трагичните резултати са най-сигурният признак, че споменатото нещо ще получи повече от парите ни, а алтернативите му ще бъдат насилствено ограничени.

В нормалния свят столичният градски транспорт е огромен монополист, който струва над 90 милиона лева на данъкоплатците в допълнение към парите, които получава от потребителите си, затънал е в дългове и предлага отвратителна услуга на прекалено високи цени, вероятно дискриминирайки клиентите си по етнически признак [2] (но дали дискриминацията наистина е официалната политика на ЦГМ поне аз не мога да отговоря, след като никой от тамошните бюрократи не обърна внимание на запитването ми). В това отношение общинската компания, която се грижи за превозването на столичани, по нищо не се отличава от други популярни държавни превозвачи от типа на БДЖ или – да дам още един пример! – доста скандалната и проядена от корупция транспортна фирма в Рим.

В същото време ЦГМ очевидно е много назад от частните превозвачи (знам го, защото ми се налага да пътувам с един междуградски такъв). Техните услуги по правило са по-евтини, стига да ги сравняваме с истинската цена на столичния транспорт – тази, в която включваме и парите от нашите данъци. Техните служители са с една идея по-възпитани. Разписанията им – о чудо! – се спазват и, ако това вземе, че не стане, всички сме ужасно недоволни (докато в случая с ЦГМ само вдигаме рамене, понеже е обществена тайна, че няма такова животно като дошъл навреме автобус, тролей или трамвай). При тях няма контрольори и, въпреки това, гражданите си плащат билетите без колебания или спорове. И най-важното: частните превозвачи не се радват на държавна помощ, така че, ако не ни кефят, можем да ги изметем от пазара – докато в случая със столичната компания, парите, които няма да дадем под формата на билети, пак ще ни бъдат взети във вид на данъци.

Така че днес се намираме в ситуация, в която всеки признава, че ЦГМ работи ужасно и всеки е наясно, че частният бизнес се справя по-добре. Какъв ли е изходът от нея? Да приватизираме транспорта в столицата, да престанем да наливаме пари на приятелите си в него и да оставим конкуренцията най-сетне да си свърши работата?

В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!

Политическото решение е да премахнем и малкото частни превозвачи, и без друго безсилни да разбият монопола на Центъра за градска мобилност, и да оставим градския транспорт да се обслужва от общински фирми, които обаче „да покажат добра работа, дисциплина” [3] (по думите не на Оногова, чиято светлина огрява магистралата към нашето славно бъдеще, а на вярната му служителка Фандъкова). Нали се сещаш – като компанията в Рим, която ни е дадена за пример.

Добре дошъл в Софийския градски транспорт на бъдещето – същата корумпирана дупка като този, който вече добре познаваме!