Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Странният случай с Pod igoto

Pod igotoПреди време – дълго преди появата на този сайт – както много други хора публикувах разни литературни опити в „Откровения“. Един от тези опити беше стихотворение, което в моите очи целеше (и успяваше) да усмее мисленето на разни наци-идиотчета. Редакторът на сайта за лично творчество обаче някак не видя иронията; реши, че римите ми всъщност възхваляват нацизма, и ги изтри. След кратка писмена комуникация, в която успях да му обясня какъв всъщност е замисълът и защо не е прав, той се съгласи да ги кача повторно, а аз – да направя няколко малки корекции, правещи първоначалната идея толкова недвусмислено ясна, че всеки идиот да я разбере от пръв поглед.

Тази иронична история си припомних, когато прочетох, че харесваното от мен издателство „Жанет 45“ е издало „Под игото“ на шльокавица като част от кампанията си за запазване на българската писменост и култура. Самата идея за подобна кампания ми се струва достойна за уважение, макар и закъсняла с около 15 години – с кирилизацията на e-mail и мобилните приложения и сравнително стриктните правила за писане по много форуми, шльокавицата отдавна замира (а апокалиптичната прогноза за изчезващата ни култура, която се прави във видеото към кампанията, е откровено нелепа).

На този фон обаче, издаването на литературна класика на шльокавица не ми изглежда никак адекватна идея. Едва ли от „Жанет 45“ са съвсем наясно кого таргетират с това издание – ако се съди по реакциите онлайн, много от четящите хора са по-скоро обидени, на другите не им пука особено, а вероятно ще се появи и едно малцинство, което ще си реши, че този начин на писане е още по-нормален, след като вече има книги с него. Ясните, но наивни послания от видеото явно са насочени към онези лековерни индивиди, които са убедени в световния заговор срещу KLETA MAYKA BULGARIQ, чувстват „със сърцето си“, че загиваме и са винаги готови да споделят мемета в тази насока. Но те едва ли ще убедят в адекватността си критично настроените, за които е ясно, че въпреки  че шльокавицата е проблем, няма никакви сериозни индикации за предстоящата смърт на културата ни.

За едни „Pog igoto“ е провокация, еквивалентна на тази да предизвикаш внимание към безопасността на пътя като сгазиш група пешеходци, за други – сравнително евтин опит за ПиАр, разчитащ на неизбежния скандал, а даже да има голяма група поддръжници на идеята, аз поне, честно казано, не виждам нейните представители да са достатъчно активни или убедителни в защитата ѝ.

Добрата новина е, че покрай изданието на шльокавица за проблема с този начин на писане се заговори сравнително активно, макар и за няколко дни. Лошата – че фокусът на разговорите не е толкова проблемът, колкото странният опит на издателството да привлече внимание към него. В крайна сметка за мен много по-важни в битката с шльокавицата са онези хора, които допринесоха за превода на сайтове като Facebook или пък запазват форумите си чисти като трият всичко, в което има и намек за styla na „Pod igoto“.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.