С депутати на море
Едва ли е останал някой, който да не е научил, че основната причина настоящото ни правителство и парламентът, стоящ зад него, да не искат да подадат оставка, е, че ние – българските граждани – каквито сме тъпоумни, няма да можем да оцелеем повече от три-четири дни без непрекъснатата грижа на всеможещите ни господари.
Няма съмнение, че този аргумент е лишен от каквато и да е стойност и фактът, че служебното правителство успя да се грижи относително прилично за текущите държавни дела през април е напълно показателен в това отношение (всъщност единствените сериозни ефекти от отсъствието на парламент през лятото ще бъдат, че на първо място правителството няма да може да похарчи толкова много от парите ни, колкото се кани да го направи Орешарски, и на второ – ще бъдат ограничени скандалните назначения на ключови властови постове, с които сме сюрпризирани ежедневно).
При все това, убеден съм, има стотици хиляди хора, които искрено вярват, че, ако парламентът спре работа сега, това ще доведе до нашествие от скакалци, които ще опоскат реколтата, последвано от средно голям ядрен взрив в района на Козлодуй, повишена активност на чудовища с размерите и вида на Годзила по горното течение на Марица, опустошително цунами във Варна, катастрофално земетресение около Четвърти километър и малък зомби апокалипсис в крайните квартали на столицата, както и извънземно нашествие на Бузлуджа (все пак е време някой да си потърси летящата чиния).
Подозирам, че решението, на което нашите „народни” представители особено държат в последните дни – а именно да излязат във ваканция през целия август – е докарало вярващите в непогрешимостта им до ръба на нервната криза. Ако мислеха донякъде нормално, те вече щяха да са пред парламента и с плакати с надпис „На кого ни оставяте?” да изискват от депутатите да спасят всички ни от библейския апокалипсис, който следва да очакваме, ако те напуснат работните си места. Тъпото е, че за едни и същи умерено промити съзнания парламентът да не функционира след подадена оставка е направо катастрофа, но да не работи за горе-долу същия период от време по собствено желание… well, that’s ok.
Шегата настрана. Що за лицемерие е хората, които ежедневно ни убеждават, че няма да можем дори да си вържем обувките, ако ги няма да плюскат кюфтета в лавката на Народното събрание, да се готвят да излязат в едномесечна ваканция? И още: що за лицемерие е онези, които декларираха, че първият им приоритет е да променят Избирателния кодекс по начин, който ще ги свали от власт, да се готвят да свършат точно нищо по него преди ваканцията, при положение, че спешните изменения в разни други закони показват, че това е работа за по-малко от седмица-две?
