Турция след преврата
Вероятно най-пренебрегваният в медийното пространство резултат от опита за военен преврат в Турция от миналия петък е на практика безсмислената смърт на между 232 и 290 човека (които може би ще бъдат последвани от много други, ако правителствените заявки за връщане на смъртното наказание за този конкретен случай се осъществят). Това донякъде е разбираемо, защото медийните анализи се интересуват от „големите“ теми, свързани с бъдещето на властта, но аз все пак исках да започна текста си с горното число. В последно време турските граждани незаслужено бяха изложени на множество страдания, включително няколко зловещи терористични актове в Истанбул, Анкара и други градове, отнели живота на повече хора отколкото всички подобни нападения в целия Европейски съюз; нарастване на насилието от и по отношение на кюрдското малцинство в страната, и затягане на правителствения контрол върху обществото, често пъти отново по насилствен път.
По един или друг начин, опитът за преврат беше отговор на тези страдания. Ако е вярна крайно невероятната хипотеза, че той е организиран от самия Ердоган, за да получи зелена светлина за разправа с опонентите си, този отговор произтича от погрешното виждане, че липсата на хипотетично „единство“ в турското общество и съществуването на опозиция активно пречат на властта да се пребори с проблемите в държавата. Такава, по всичко личи, ще бъде пропагандата на правителството сега, когато превратът е потушен, ръцете на управляващите са развързани и изглежда няма какво да спре турския президент да консолидира властта си. Тъй като тази позиция е погрешна обаче – не репресиите срещу другомислещите и малцинствата правят една държава силна – нарастващият авторитаризъм на властта ще бъде съпътстван от още и още проблеми, подобни на тези през последните години, те от своя страна ще бъдат борени с нови авторитарни вълни, а от порочния кръг ще се излезе или когато обкръжението на Ердоган започне да се реформира отвътре, или когато бъде свалено – било то с нов преврат, протести или на избори.
При по-вероятната хипотеза станалото в петък да е реален опит за смяна на управлението от недоволни кръгове в турската армия и общество, техният отговор на проблемите в Турция беше да се обърнат към традиционната роля на въоръжените сили като защитник на светското и демократично начало и да свалят президента и кръга около него от властта. Ако горното изречение звучи леко тавтологично (естествено, че целта на един преврат е свалянето на властта!), то е защото така и не успяхме да разберем какъв е планът на военните за развитие на държавата им след евентуалния им успех. Щеше ли той да бъде последван от кървава чистка? Щеше ли да доведе до мирни преговори с кюрдските бунтовници? Щеше ли да промени по един или друг начин външната политика на страната?
Тъй като тези и много други въпроси остават без отговор, позицията, защитавана от не малко родни анализатори, че точно тази смяна на властта щеше да задвижи Турция в положителна посока, ми изглежа прибързана. Всичко можеше да стане, а стремежът да видим едно желано действие – в случая свалянето на Ердоган – като панацея по-скоро говори за наивност, наместо за сериозен анализ.
Извън сферата на хипотезите обаче изглежда са прави тези, които твърдят, че в дните от петък насам в Турция наистина беше извършен преврат, само че от страна на кръга около президента, използвал повода за извърши главозамайваща (и, видимо, предварително подготвена) чистка на всички нива на управление – от армията, през полицията, местните органи на власт, министерството на финансите и съдебната система, та чак до системата на образование, където отстраняването на над 15 000 души не вещае нищо добро за бъдещето на страната. Фактът, че операция с подобни мащаби едва ли може да се случи без дългосрочно планиране, е най-сериозният аргумент в подкрепа на тезата, че Ердоган стои зад постановка, целяща да консолидира властта му, но на мен ми се струва по-вероятно той просто да е параноичен като всеки друг човек с диктаторски наклонности и като всеки да поддържа списъци в „врагове“, с които да се разправи при възможност.
Доколкото турският президент все още няма властта да изпрати в затвора или в изгнание всички тези десетки хиляди жертви на чистката си, аз бих предположил, че тя само ще засили недоволството към него – не веднага, но веднъж щом еуфорията по „спасената демокрация“ поутихне и турските граждани се окажат изправени пред същите проблеми, които тормозеха живота им и до миналата седмица. Кой ще се възползва от това недоволство, ако то ескалира, е въпрос, който вероятно ще реши бъдещето на Турция. (А една интересна, но все така крайно невероятна хипотеза е, че превратът нарочно е стартиран, въпреки малките шансове за успех, именно за да покаже на страната и света истинското лице на Ердоган и да отнеме от харизмата му.)
Споменавайки „спасяването“ на „демокрацията“, превратът в южната ни съседка извади наяве и един важен проблем в мисленето на онези западни лидери и висши администратори, които се обявиха в подкрепа на „демократичния“ избор на турския народ. Този проблем вероятно е следствие от това, че в Европа и САЩ рядко се прави разграничение между „либерализъм“ и „демокрация“, и всяка демокрация се приема за либерална по дефиниция. Либерализмът обаче е сбор от ценности, които не подлежат на суспендиране, независимо от желанията на мнозинството, а демокрацията – преди всичко метод за вземане на решения. Една демокрация би могла да работи в полза на всички в либерална рамка, но извън нея – а в Турция от години насам рамката ерозира – лесно може да се превърне в диктатура дори не на мнозинството, а на всяко достатъчно гласовито малцинство.
Дали трябва да защитаваме демокрацията на всяка цена, дори когато резултатът е някой като Ердоган, е въпрос, който вероятно ще вълнува политическият ни елит за в бъдеще, но за мен начинът, по който демократично избраният турски президент започна да се разправя с реалните или мнимите си опоненти веднага след (не)успелия преврат, ни дава съвсем ясен отговор.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.
http://www.gatchev.info/blog/?p=1963