Украйна и кирилицата

Ако подобно на голяма част от читателите на E-lect не се ровиш из жълтите медии, навярно си пропуснал тиражираната тези дни в подобни издания новина, че Украйна се готви да замени кирилицата с латиница – и особено злополучния анализ по темата на първа страница на един от флагманите на долнопробната журналистика в България – вестник „Дума“ – от който иначе би разбрал, че тя не просто обмисля дали да не го направи, но и вече е взела „революционно решение да забрани славянската писменост“.

Ако зачетеш статията в „Дума“, ще ти се стори, че авторката ѝ Светлана Михова работи като кореспондент на вестника, присъствал на заседанието на украинската временна комисия за създаването на закон за езиците – такова усещане навява не само силният език в минало свършено време („решиха лидери от Евромайдана“, „обявиха война на кирилицата“, и „предложиха старото славянско писмо да се забрави“), но и липсата на позоваване на източник на коментираната новина. Не особено изненадващо обаче в „Дума“ базират информацията си за ставащото в Украйна на руската Риа Новости и по-специално на тази статия (озаглавена в приблизителен превод: „Източник: със закона за езиците Украйна може да се откаже от кирилицата“), в която в едно-единствено изречение се цитира неназован източник, запознат със ситуацията във Върховната Рада, който твърди, че споменатата по-горе временна комисия обсъжда и вариант за постепенна отмяна на кирилицата.

Материалът в Риа Новости е от пети март, а още на шести на StopFake.org беше публикувано опровержение, в което двама членове на комисията, цитирани с имената си, тържествено декларират, че на нейното заседание „дори не е ставало дума за замяна [на кирилицата] с латиница“ и предлагат пълния стенографски протокол като доказателство.

Но това съвсем не е пречка за вестник „Дума“.  Връщайки се към анализа (който впрочем е от осми март), той е интересен освен с липсата на позоваване на източника и – естествено – пълното отсъствие на опровержението, с няколко съществени разлики с оригиналната новина. По-горе вече намекнах за тях, но нека повторя: докато в текста на Риа Новости се говори единствено за източник твърдящ, че замяната на кирилицата е била обсъждана, от този в „Дума“ можеш да научиш, че решението за такава замяна вече е взето от властта в Украйна, при това без много важната уговорка, направена в руската медия, че става дума за неофициална информация. По-нататък в родния жълт вестник се навлиза изцяло в сферата на свободните съчинения с твърдения от типа на това, че „редом с украинчетата и русначетата ще трябва и българчетата, имали нещастието прадедите им да се заселят там, да забравят за солунските братя“ и се призовава ЕС да се обяви срещу решение, което никога не  е вземано, като Европа се обвинява в „агнешко мълчание“ по темата.

Щях да се смея на наивността или подкупността на Светлана Михова, ако не ми беше ясно, че – за нещастие – тази класически пример за долнопробна пропаганда не само никога няма да бъде опроверган в самия вестник „Дума“, но и ще бъде приет за чиста монета от поне някаква част от читателите му.