Услуга за услуга
Въпреки че разликите между развитите и благоденстващи държави и онези, потънали в бедност, корупция и политическа безотговорност, не са една и две (и съответно подлежат на задълбочени анализи), понякога съвсем дребни подробности от ежедневието биха могли да те ориентират къде се намираш. Така например преди месец и половина полският министър на транспорта Славомир Новак подаде оставка заради подарен луксозен часовник на стойност от около 4 хиляди евро, който беше „забравил“ да декларира. Категоричността, с която властта в Полша реагира на тази на пръв поглед – а вероятно и в действителност – невинна грешка може и да не изглежда особено важна, но изпраща ясен сигнал към всеки от гражданите на страната и чужденците, желаещи да пренесат бизнеса си или да работят там, който гласи, че шансовете да бъдат прецакани от политически обвързаните им конкуренти са относително по-малки отколкото почти навсякъде другаде по света.
Оставката на Славомир Новак, колкото и куриозна да изглежда на много от българите, е в съответствие с нормалната практика в цивилизования свят, към която през 2012 година бе принуден да прибегне самият германски президент Кристиан Вулф, след като избухна скандал с изгоден заем, който бе получил „по приятелски“ от местен бизнесмен. Вулф аргументира своето оттегляне от поста не с това, че заемът го е направил зависим от бизнесмена (което би могло да е така, а може и да не е), а с факта, че благодарение на него доверието в президентската институция е силно разклатено.
В същото време в една държава по на изток от Германия и на юг от Полша (която – нека си припомним – се управлява от правителство, доверието в което от шест месеца насам е далеч по-ниско от това във Вулф в деня на оставката му) шефът на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси не само не видя нищо срамно, но дори се похвали, че скъпоструващите му воаяжи до Куба, Париж и Венеция са платени от „приятели“. Проблем в това не откри и прокуратурата. Колегите-политици на този толкова обичан от приятелите си парламентарист по никакъв начин не бяха скандализирани от изказването му. Медиите почти не му обърнаха внимание. Наказателна, политическа или поне обществена санкция едва ли ще има.
Щеше ми се да завърша годината с позитивно послание, така че ще се насиля да потърся нещо положително и в поредната новина, демонстрираща наглото усещане за недосегаемост на местната ни политическа класа. Поведението на господин Сидеров без съмнение ще изиграе положителна роля за чуждите инвеститори, защото ще ги предпази от рано от грешката да инвестират парите си у нас. Отливът на инвестиции в комбинация с растящата безработица и все по-острото усещане за безпътица при управление, поддържано от неговия глас, ще се отрази позитивно и на много от младите и способни български граждани, които ще продължат да устройват живота си в държави, където хора като лидера на Атака прекарват повече време в затвора и по-малко в луксозни пътешествия.
А България все така ще се влачи по дъното – поне докато изцепки като тази на Сидеров продължават да извикват реакции, вариращи от неразбиращо повдигане на рамене до усмихнато одобрение, в пъти по-често от гняв, срам и омерзение.