Хипер евтиния

Спомням си как се връщах от САЩ през летището в Милано преди няколко години. Тогава нямах никакъв проблем да намеря самолета за България – докато навсякъде наоколо хората бяха наредени един зад друг в стройни прави опашки тип „индианска нишка”, сънародниците ми единствени (и това не е преувеличение) оформяха някаква безформена тълпа, в която не се знаеше кой пред – или след – кого е.

На цивилизованите европейци, американци, японци, индийци, араби, турци и африканци на аерогарата им беше доста забавно да ни наблюдават. На мен не.

Точно обратно е усещането ми днес, когато чета за откриването на магазините от търговска верига Lidl, предизвикало „истерия, бой” и намесата на полицията, според dir.bg, както и малък брой пострадали напористи клиенти. Честно, умирам си от смях.

Смешно ми е до полуда как стотици хора могат да чакат с часове, да се блъскат до припадък, да закъсняват за работа или направо да си взимат отпуск, да се карат и да се бият, само за да си купят от евтините банани, портокали или олио. Адски забавно е как в такива моменти моите съграждани – същите, които непрестанно се оплакват от беззаконието и от печалния факт, че полицията не си върши работата – отказват да спазват някакъв ред, даже когато в поддръжката му е въвлечена същата тази полиция.

Направо е сюрреалистична мисълта, че, при все че промоцията във верига Lidl продължава четири дни, българинът трябва да влезе в първия половин час – за да не се мине нещо, разбира се.

Не че няма подобни изпълнения на запад от Видин. Обаче, с дребната разлика, че там хората са готови да си счупят главата за нещо далеч по-важно от 200 г. кафе или кутийка бира за 0.49 лв. И пак е fun!