Частна политика

Статията днес е вдъхновена от една не особено важна вчерашна новина, която обаче за пореден път показва, че за най-великия премиер в историята не само че няма невъзможни неща, но и приличието е единствено по избор. Новината, както може би ще се досетиш, се отнася до откриването на заведение на Макдоналдс до село Студена, извършено лично от Бойко Борисов в присъствието на министър Росен Плевнелиев, посланиците на Холандия, САЩ и Великобритания, народни представители от ГЕРБ, управителя на пернишка област и други видни представители на партията на министър-председателя.

Поначало коментарът е излишен. Не си спомням някога да съм чел в медиите, че действаща политическа фигура в която и да е „бяла“ държава участва в откриването на изцяло частен проект – какво остава за цвета на управляващата партия. Нямам спомен за подобна практика от страна и на резонно обвиняваната в защита на частни интереси Тройна коалиция. Нито за прецедент при управлението на НДСВ или СДС.

Но на господин Борисов подобен, естествено, не му трябва. Той има немалък опит с откровено популисткото тържествено отваряне на всевъзможни магазини, заведения и други частни проекти, за каквито няма никаква непосредствена заслуга, още от времето на кметуването си в столицата и първите месеци на кормилото на държавната власт. Докато предишните случаи можеха да бъдат оправдани с целесъобразност и не особено осъжданото в България подмазвачество, обаче (тъй като все пак ставаше дума за големи проекти в София), ми е трудно да си представя кой гений на ПиАр-а е родил вчерашната проява.

(Да, наясно съм, че целта на премиера беше да се похвали с огромния си успех в магистралното строителство, но умът ми не може да побере защо не го направи като открие някой участък от магистрала Люлин, например.)

Така че няма да коментирам. Вместо това ще завърша с думите на самия Борисов, който – както винаги – волно или не намери най-доброто определение за личността си. Цитирам: „Ето това е цървул“.

П.С: Препрочитайки новината за епохалната проява на премиера, открих още един ред, който (не) си заслужава да бъде коментиран. Ще си позволя да цитирам и него: „11.56 ч. – В отговор дали ще посети „Радомир метал индъстри“, защото там се стачкува, Бойко Борисов се направи, че не чува“.