Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Чудесата на пазара срещу пазара на чудеса

Един впечатляващ кратък YouTube клип ми направи впечатление днес. В него се описва разработената от компания на име Open Bionics 3D технология за производството на протези за хора с ампутирани ръце, която освен че ще бъде по-бърза и по-ефективна от наличните си в момента аналози, ще струва и до 30 пъти по-малко на потребителите си и по този начин ще даде шанс за по-добър живот на голям процент от над 11-те милиона човешки същества с този проблем по света.

Self-Driving CarОнзи ден пък един удивителен кенийски атлет спечели титлата по хвърляне на копие на Световното първенство по лека атлетика в Пекин. Изумителното при него е, че той се е научил да хвърля копие не само без помощта на държавата (постижение, което в съзнанието на много наши сънародници е невъзможно), но и без ничия професионална подкрепа, като всъщност е прибягнал почти безплатно до един от двата най-големи източника на познание в човешката история – YouTube (другият впрочем е Wikipedia).

Коментирайки най-големия сайт за видеосподеляне в света, не мога да не обърна внимание и на факта, че собственикът му – Google – чийто принос за благоденствието на човечеството вече не може да бъде измерен, продължава да разработва някои от най-важните технологии на утрешния ден – като започнеш от гривни за лечение на рак и приключиш със самоуправляващи се автомобили.

Това, което ме изненадва, не е, че частни компании или дори отделни индивиди могат да постигнат чудеса, за които допреди няколко години дори не сме и мечтали, в условията на относително свободен пазар, и по пътя да допринесат за собственото си добруване ведно с просперитета на общностите си, а, че много други човешки същества продължават да търсят отговорността за развитието си извън себе си – било то в любимото им божество, било в техния любим политик, било в най-новата радикална идея за антикапиталистическа трансформация на планетата. В епоха, в която чудесата на пазара не просто са навсякъде около нас, но и се възприемат от мнозинството като нещо съвсем естествено, ползването на което поредният социалистически теоретик бързо разкрива, че е „право“ на обществото (помисли, например, върху популярната напоследък вляво идея, че всеки има правото на таблет), пазарът за чудеса все още продължава да е огромен.

Хората, разбира се, вярват във всякакви глупости и в E-lect неведнъж сме коментирали колко комично или изнервящо може да бъде това. Понякога нечия вяра е толкова наивна, че за повечето от нас е напълно ясно, че тя няма място в модерната епоха – като в случая с кмета на Нова Загора пръскащ захар срещу злите сили или в този с популярния ляв „журналист“, претендиращ, че гражданите на България никога не са живели така зле, колкото днес. В други случаи тя е по-префинена и трудна за оборване – и на това се дължи, струва ми се, огромна част от харизмата на политиците.

Невъзможно е, естествено, да говоря за сляпата вяра строго от позицията на страничен наблюдател. Всеки от нас, и аз не се възприемам като изключение, си има собствените си суеверия или погрешни разбирания за себе си или света, и в която и сфера на живота му да са те, продавачите на чудеса вече го чакат с разтворени обятия.

В същото време истинските чудеса – онези, които компании и индивиди създават на пазара и които в действителност правят живота ни по-добър, са навсякъде около нас, макар че понякога съзнателно отказваме да ги забележим. Странно, но човечеството и преди векове е споделяло същите религии, познавало е същите билки и молитви, изпитвало е същият стремеж да отнеме спечеленото от богатите и е пробвало същите изтъркани идеи за социално преустройство, които току ни се представят преопаковани от поредните леви радикали, но в ядрото си не са мръднали от времето на Платон насам. Единственият път, по който успява да се развие благосъстоянието му обаче, се оказва, че минава през по-доброто разбиране на естествения ред в отношенията помежду ни и трансформирането на това разбиране в икономическата философия и политическа програма, която обикновено наричаме laissez-faire.

По всяка вероятност никаква външна сила не може да накара истинските вярващи да променят позициите си. Общувал съм с много такива – от безобидните типажи, които ще си купят всяко неработещо средство за отслабване, само да не им се наложи сами да поемат отговорност за тялото и здравето си, до тези, които са убедени, че при бай Тошо България е била индустриален гигант, а сигурната мизерна работа е добра цена за лагерите, затворените граници, преследването на свободната мисъл, празните магазини и средновековното здравеопазване.

И все пак има малка разлика между чудесата в която и да е религиозна традиция и тези, които създаваме благодарение на пазара, и тя е, че вторите всъщност работят – при това толкова добре, че до този момент едва ли си се замислял, че само допреди малко повече от пет години и за най-богатия милиардер на света щеше да е невъзможно да направи това, което за теб е абсолютно тривиален елемент от ежедневието – да прочете горния материал на телефона си.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай