[1]Ако оставим настрана многобройните нюанси, в общи линии всяко едно управление по света попада в една от следните две категории: то или се опитва да служи за гарант на правата на гражданите на съответната държава и да изразява интересите на максимално широк кръг от тях, или се ръководи от здравата хватка на специалните интереси – били те политически, корпоративни или профсъюзни – и ръководи държавата по начин, който да гарантира и разширява техните привилегии за сметка на обществото като цяло.
Примерите, че, който и да дойде на власт у нас, неминуемо започва да предлага услугите си на своите приятели или просто на влиятелни организации, от които се чувства зависим, не са един и два, и ние в E-lect многократно сме ги посочвали. В тяхната светлина, плановете на НАП, МВР, специалните служби, ДАИ и Министерството на транспорта да организират съвместна акция срещу бизнеса в страната на една от най-големите иновативни таксиметрови компании в света – Uber [2] – съвсем не са нещо ново.
Лесно ми е да разбера защо Uber дразни „утвърдените“ таксиметрови компании в България – тази услуга предлага ясно ценообразуване като дава на клиентите си идея колко горе-долу ще им струва пътуването, още преди да са тръгнали (нещо, което почти не се прилага в този бизнес у нас, всеки от потребителите на който във всеки момент рискува да бъде излъган от безскрупулни шофьори), безкешови плащания, гарантиращи, че ще бъде ограничена грозната практика таксиметраджиите да получават бакшиш след всеки курс (защото да получиш ресто от тях е истинско изпитание), и възможност за оценяване на шофьорите, която дава известна гаранция на потребителите, че няма да попаднат на някой от идиотите, с които – за голямо съжаление – традиционните компании са пълни.
Това, което не е ясно обаче, е защо услуга, която е изцяло от полза както за развиването на конкуренцията в таксиметровия бизнес, така и за ползвателите си, а и за обществото като цяло, трябва да бъде преследвана от българската държава. На кого точно служат държавните ни органи – на всички български граждани или (в случая) само на специфичните бизнес интереси на собствениците на таксиметрови компании?
Единственото що-годе логично оправдание в тази връзка би било, че през Uber в държавата не постъпват данъци. Но, докато то вероятно би могло да мине в страна, в която всички други вратички са затворени, точно в България – твърди се – има много бизнеси, които би трябвало да бъдат приоритет на НАП. Специално в сферата на таксиметровите превози данъчната ни служба ще направи далеч по-голяма услуга на хазната, ако вместо с Uber се занимае с порочната практика шофьорите на стандартни таксита да си изкарват от буквално всеки превоз недекларирана надценка под формата на „доброволен“ бакшиш.