[1]Ако случайно до вчера не си знаел, днес вече трябва да си наясно, че икономиката е нещо просто. Както обясни премиерът Борисов по време на символичната първа копка на новия музеен център, станал известен като „българския Лувър”, 15-те милиона лева, заделени за него, всъщност са чудесна антикризисна мярка, защото „ще се върнат и мултиплицират”.
В интерес на истината, в това изказване само по себе си няма нищо лошо (с изключение на самочувствието на министър-председателя, че знае повече от разните му там експерти и на нелепия пример с Флоренция… но защо да издребняваме).
В контекст, обаче, то звучи най-малкото странно. Не знам дали Борисов е наясно, но София вече си има множество музеи и галерии – като започнеш от НИМ, преминеш през Националния етнографски музей, Националният природонаучен музей и Националната художествена галерия и стигнеш до Националната галерия за чуждестранно изкуство и много други. Някои от тях – напълно в съзвучие с гигантизма на българския Лувър – нямат аналогия на Балканите и са измежду най-големите в Европа.
Не мога да го твърдя с категоричност, но не съм чувал те да носят огромните, сравними само с тези във Флоренция, приходи, за които мечтае премиерът.
В този смисъл, един скромен план за оптимизация и реклама на дейността им, би бил значително по-евтин и по-полезен, особено в разгара на кризата, която принуждава – по собственото му признание – господин Борисов да отложи, обещаните от него и жизнено необходими реформи в не една сфера за по-добри времена. Негативният ефект от подобен проект, естествено, е, че той няма да допринесе за ПиАр-а на управлението.
Проблемът с последния, от своя страна, идва от факта, че в грижата си за него правителството се отказва от всяка дългосрочна стратегическа инициатива и все повече прави нещата на парче. Акции като вчерашната, ме карат да мисля, че обяснението на министър Вежди Рашидов за това как му е хрумнала идеята за музейния център, е симптоматично за цялото управление. Ако не си го срещал, то гласи: „Тя се роди, докато пиех едно кафе, тъй като водка вече не пия – много ме следите журналистите за водка”.