1984 срещу 2013 г.
Въпреки че 22 декември 2012 година не донесе толкова чакания край на света, все по-ясно става, че определени български политически лидери са се надявали 2013 поне да ни върне назад към Оруеловата 1984 година, в която новоговорът да не позволява на журналистите и останалите хора да изричат истината за тях. Позорното поведение на тези ненаименовани лидери не е някаква новост, както не са нови и флиртуването им с поредната власт, и опитите им да заглушат гласовете на несъгласните къде с физическо насилие, къде със заплахи за съдебни дела.
Слава Богу, ние обаче все още живеем в 2013 г., а не в 1984 и затова още можем да кажем, че въпросните политици са луди за връзване, фанатизирани популисти, които отдавна са предали и без друго фалшивите си идеали за скъпоструващите вечери и разходки, платени с парите на данъкоплатците, изнудващи също толкова лишените от морал представители на други партии с гласа си и считащи се за недосегаеми под пластмасовите масички на собственото си безсилно въображение.
Но дори да съумеят да ни наложат някаква модерна версия на прословутия новоговор или поне със заплахи да ни накарат да бъдем политически коректни към техните личности, тези същите политици в крайна сметка няма да си спечелят уважение. Историята ни учи, че, когато една натоварена с негативизъм дума бъде забранена, скоро конотацията ѝ се прехвърля върху друга дума, така че не е от особено голямо значение дали ще наречем изцяло произволно избран представител на модерната ни атакуваща политическа класа „изперкал“ или „фашизоид“, или ще го квалифицираме с по-сдържаното „волен“.
И в двата случая проблемът не е в изразните средства на коментиращите, а в делата на коментирания. И когато тези дела предизвикват единствено презрение, такова ще бъде отношението, което коментираният ще си спечели, било то изкрещяно в лицето му или под сурдинка.