- E-lect.net - https://e-lect.net -

За свободата на словото

[1]С времето може и да сме го позабравили, но е истина, че в социалистическа България хората имаха правото да пътуват, където поискат… стига да не прекрачват външните и вътрешни граници, очертани от партията. Те имаха и правото да правят каквото пожелаят с мечтите си… стига да не прекрачват доста тесните граници на комунистическата идеология и плановото стопанство. А имаха и правото да мислят, говорят и пишат, каквото пожелаят – в правилните граници, разбира се.

Аз не харесвам особено Шарли ебдо. Намирам творчеството на авторите му в по-голямата му част за самоцелно вулгарно, излишно провокативно, а понякога и направо отвратително. Но смятам, че смисълът на идеята за свобода на словото – единственият ѝ смисъл – е да защитава правото на онези, които възприемам като вулгарни, провокативни и отвратителни, да споделят идеите си, без страх от насилие. Ако това го няма, няма да я има и свободата на словото, тъй като всеки човек, естествено харесва своите си идеи и мрази идеите, които им противоречат, а всеки властник е преди всичко човек.

В резултат от атаката над Шарли ебдо в родни и чужди социални мрежи и медии се появиха хора, които заговориха за „границите“ на свободното слово, за „отговорността“ на пишещите и за „вниманието“, с което трябва да се подхожда в журналистическата професия, за да не остане случайно някой обиден. Тези коментатори изглежда не осъзнават, че единствено чисто белият лист няма да обиди никого (и дори това не е сигурно). Нещо повече, те произлизат от същата интелектуална традиция, която крепеше всяка диктатура в последното столетие. Да, границите, които те си представят, едва ли са същите като онези, налагани от комунистическите цензори, но това е разлика в детайлите, а не в принципа.

Свободата на словото, подобно на свободата да пътуваш и свободата да мечтаеш, може да бъде ограничена единствено от въображението и собствените ти възможности.

А, ако някой някога се почувства засегнат от казаното от някой друг, цивилизованите общества са измислили институциите на съда и независимия арбитраж.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [2] или да последваш този сайт в Twitter [3].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [4]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.