За нуждата от дясно управление

Една популярна максима гласи, че десните правителства пестят пари, а левите ги харчат. Ако се водим по нея, лесно можем да видим, че днешният кабинет „Борисов“ е „десен“ само в сравнение с онова, което минава за управленски екип на БСП. Съмнявам се някой да е очаквал друго, но след като за поредна година правителството ни не планира да ограничи ръста на държавните разходи, изглежда все по-ясно, че периодът на икономическо оживление преди следващата рецесия ще бъде пропилян.

Както и друг път е ставало дума, безвремието, което господин Борисов си купува като вместо да реформира проблемни сектори от икономиката, плаща на недоволни групи с парите на данъкоплатците, нито може да продължи завинаги, нито ще остави страната ни в добра форма, когато – рано или късно – приключи. За съжаление обаче, едва ли ще видим фискално отговорна алтернатива на управлението му, докато не скъсаме с два мита, които и ГЕРБ, и БСП активно промотират:

Мит номер 1: Правителството не повишава данъците

Факт: данъчно-осигурителната тежест в България непрекъснато расте още от началото на първия мандат на ГЕРБ насам. Списъкът е дълъг и включва както печално известния данък „лихва“ (чиято ставка понастоящем е 8 процента), така и вноските за пенсионната ни система, които бяха повишавани на два пъти с по един процентен пункт през 2017 и 2018 г., а също и нарасналите минимални и максимални осигурителни прагове, акцизите, таксите, местните данъци и няколко други.

Мит номер 2: Единствената алтернатива на настоящата политика може да дойде отляво

Факт: при все че много от участниците в публичния дебат изглежда приемат за даденост, че данъците могат само или да останат на настоящото си ниво, или да растат, няма природен закон, който да пречи на намаляването им. Подобна е и ситуацията с правителствените разходи, кoито следва да намаляват като процент от БВП в добри години и да се увеличават (в процентно изражение спрямо общия обем на икономическата ни активност) само в краен случай.

Ако не друго, днешното управление на ГЕРБ може да ни послужи за урок що се отнася до негативите на неправилно структурираната система за вземане на решения как да бъдат похарчени парите на данъкоплатците. Ще оставя темата за това как би могла да изглежда една истинската дясна данъчна реформа за друг път (като ето тук можеш да видиш предложенията на E-lect отпреди четири години). По мое мнение имаме нужда от отговорно дясно правителство, което като минимум да превърне в политика следните принципи:

– Държавният бюджет по правило следва да бъде балансиран. Дефицит трябва да се залага единствено в краен случай и при обществено съгласие (правило, което може да бъде скрепено със законова поправка, изискваща квалифицирано мнозинство за приемане на подобен бюджет).

– Извънредните дискреционни разходи следва да бъдат одобрявани от парламента, след като са преминали през обществено обсъждане. Порочната практика правителството да харчи пари извънредно в края на годината без никаква санкция от страна на законодателния ни орган трябва да бъде ограничена чрез закон.

– Бюджетът не бива да расте по-бързо от БВП, освен в краен случай и при обществено съгласие (изразено като квалифицирано мнозинство в Народното събрание).

Разбира се, докато ГЕРБ продължава да бъде смятана за „дясна“ партия, а БСП за нейната лява алтернатива, едва ли ще видим повече отговорност в управлението. Поне до деня, в който се наложи да платим цената на безвремието. Поради тази причина, мисля си, делегитимирането на партията на господин Борисов в дясното политическо пространство би трябвало да е начело на приоритетите на неговите опоненти.