- E-lect.net - https://e-lect.net -

За максималната надценка

[1]Обществената памет е кратка, затова ще припомня, че само допреди няколко години Волен Сидеров даваше покойния лидер на Венецуела Уго Чавес за „точния пример какво трябва да се направи в България, за да има висок жизнен стандарт на живот [2]“. По времето, когато господин Сидеров каза това, политиката на Чавес вече беше вкарала страната му във все по-задълбочаваща се икономическа криза [3], довела до недостиг на толкова базови продукти като тоалетна хартия, нарастваща бедност и безпрецедентното в мирно време бягство на гражданите ѝ през граница [4].

Един от елементите на тази политика, целящ (отново по думите на лидера на Атака) „печалбите да работят за народа, а не за чужди компании“, беше налагането на ценови контрол, който не само не помогна на Венецуела да се справи с кризата, но и допринесе за окончателната ѝ разруха (защото непосредственият резултат от приемането му винаги и навсякъде по света е недостиг на стоки и услуги от първа необходимост).

Днес от коалицията на господин Сидеров предлагат поправки в Закона за защита на потребителите [5], които да въведат мека форма на ценови контрол в България. Аргументите им са същите като на управляващите във Венецуела: „социален ефект и намаляване на чувството за несправедливост и несигурност сред най-уязвимите слоеве на българските граждани“, а потенциалният резултат лесно може да бъде предвиден: празни щандове, търговия под масата и повече несигурност за най-бедните.

Не знам дали представители на една от формациите в „дясното“ ни управление правят това предложение единствено с пропаганден ефект, или наистина са толкова глупави, но не мога да не видя символиката във факта, че само ден по-рано беше публикувана класацията Doing Business 2019 [6], в която България отстъпва с 9 места в сравнение с миналата година. Авторите на тази класация между другото посочват, че в периода от 2 юни 2017 до 1 май 2018 г. общо 128 правителства по света са провели рекордните 314 реформи в бизнес средата [7], водени от виждането, че без предприемачество и процъфтяващ частен сектор „нямаме шанс да се справим с крайната бедност и да стимулираме просперитета по света“.

За нас остава отворен въпросът: просперитет ли искаме или да последваме „точния пример“ за икономическа разруха, с който един от лидерите на Обединените патриоти толкова обичаше да се асоциира.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [8] или да последваш този сайт в Twitter [9].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [10]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.