След ГЕРБ и потоп

Фактът, че премиерът в оставка възприема заложения в Конституцията парламентарен контрол като „народен съд“ говори много както за манталитета му на ориенталски самодържец, така и за гузната му съвест. Че господин Борисов, който от години гради образа на „мъжкар“, го е страх от едно независимо народно събрание, стана ясно още преди няколко дни с внезапното му излизане в отпуск, само и само да не се яви пред избраниците на българските граждани. Това бягство обаче – при все очевидната си причина – има един неприятен за доскоро управляващата партия страничен ефект: то показва, че всички хвалби на министър-председателя как той е „най-подготвен“ и „отговорен“ са празни приказки.

Ако наистина осъзнаваше отговорността си пред гражданите на България, Бойко Борисов щеше да се чувства длъжен да защити политиката си, отговаряйки за разнообразие на неудобни въпроси, идващи от хора, които не папагалстват многобройните му неистини. Тези въпроси са стотици и продължават да се трупат, но аз ще се спра само на няколко от тях.

Защо след като премиерът е толкова добре подготвен, а партията му разполага с толкова висок управленски и експертен потенциал, България не просто е последна по поставени ваксини в ЕС, но и изостава почти три пъти от средното за съюза? (Отговорът, разбира се, е широко известен, но на господин Борисов изглежда му липсва способността за саморефлексия и затова е затънал в шикалкавене. Неговото правителство се отказа от част от полагащата се на страната ни квота от общата европейска поръчка, обричайки ваксинационната кампания на огромни проблеми на практика още от самото начало.)

Защо, ако България се справя толкова добре с пандемията, колкото премиерът и колегите му в правителството обичат да се хвалят, общата смъртност в страната нарасна повече, отколкото навсякъде другаде в Европа през 2020 г.? Защо средната очаквана продължителност на живота при раждане спадна с 1.5 години, поставяйки страната ни на второ място в ЕС в тази злощастна класация (след Испания)? Защо днес България е пета на Стария континент по смъртни случаи от коронавирус на глава (изключвам държавите-джуджета), като изпреварва толкова тежко пострадали от пандемията места като Испания, Великобритания, Италия и Белгия? (Отговорът на всички тези въпроси е един и същ: напук на хвалбите, българското правителство се провали катастрофално в борбата с COVID-19.)

Защо бюджетът е на дефицит толкова рано през годината, фискалният резерв видимо е поизпразнен и в условията на излетели нагоре разходи актуализацията изглежда все по-вероятна? (И има ли връзка това с безразборните популистки харчове в навечерието на изборите? С извънредните разходи за около 300 милиона лева, които кабинетът гласува от началото на годината досега? Въпроси, които – струва ми се – са реторични.)

На последно място, но не и по важност: с какво право премиер, който моментално е готов да се обиди на българските граждани, когато не гласуват за него, който прекара следизборните си публични изяви карайки ни се и който просто престана да си върши работата, напук на претенциите му за „отговорност“, си позволява да претендира за властта? „След мен и потоп“ не би трябвало да е философията на нито един национално отговорен политик и на нито една политическа сила, така че е изключително неприятно, че господин Борисов е превърнал тази фраза в житейско кредо.