- E-lect.net - https://e-lect.net -

Срещу нормализирането на наднорменото тегло

[1]Когато произнася речите си, Сонали Рашатуар [2] диша тежко и често се спира да си поеме дъх. При все това, американската социална работничка, която сама се нарича „дебел сексуален терапевт“, не смята, че има проблем с наднорменото тегло. „Килограмите ми ли са причина за високото ми кръвно налягане“, пита тя, „или сблъсъкът ми със стигмата, свързана с теглото“?

(Излишно е да казвам, че отговорът е очевиден.)

Въпреки че здравословните проблеми, причинени от наднорменото ѝ тегло, се виждат от пръв поглед, а на сайта ѝ изрично се споменава, че има „специални нужди“, Рашатуар, която взима по пет хиляди долара, за да изнася лекции пред студенти в елитни американски университети, твърди, че килограмите не правят живота ѝ труден, за разлика от предполагаемата фобия спрямо дебелите, белия „колониализъм“ и капитализма. Докато поучава бъдещи лекари, че всяка храна е еднакво полезна, и ги предупреждава да избягват „дискриминативни“ практики като да съветват пациентите си да спортуват и да се хранят здравословно, популярната социална работничка не пропуска да нарече неопровержимите доказателства, свързващи наднорменото тегло с десетки заболявания, „нацистка наука“, да сравни фитнес треньорите с нацисти и да обяви, че да поставиш детето си на диета, е същото като да го насилиш сексуално.

Сонали Рашатуар е крещящ пример колко далеч може да стигне институционализираното невежество, но съвсем не е единственият представител на едно движение, което е толкова радикализирано, че когато една от участничките в него – Роси Меркадо – решава да се погрижи за здравето си и сваля над 100 килограма, започва да получава злобни съобщения, заплашващи я със смърт [3].

Когато козметичната компания Lush от своя страна съобщава в профила си в Инстаграм за прожекцията на иначе не особено адекватния филм What The Health (който не се харесва на онлайн активисти, защото цитира данни за процента на затлъстелите граждани на САЩ), тя моментално е обвинена в популяризиране на предразсъдъците срещу хората с наднормено тегло [4] и – по-лошо – принудена да се извини за престъпната небрежност да напомни, че твърде многото килограми са опасни за здравето.

Любимият ми пример обаче е свързан с опитите на активисти да забранят кампания на британската благотворителна организация Cancer Research UK [5], в която коректно се посочва, че наднорменото тегло е най-сериозният предотвратим рисков фактор за развитието на рак след тютюнопушенето.

Видимата заплаха

Както често се случва, движението за нормализиране на наднорменото тегло се ражда в отговор на реален проблем. Пълните хора нерядко биват възприемани като по-мързеливи от останалите, а понякога са обект и на присмех. Дали това е нормално? Не мисля. В крайна сметка хората, които биха се подиграли на някого, само защото има проблем с теглото си, са достатъчно смотани, за да кандидатстват за редакционния екип на Консерваторъ, и като такива биха си измислили друга причина да направят същото, дори излишните килограми да ги нямаше.

Работещият отговор винаги е просто да не им обръщаш внимание. Реакцията на движението за нормализиране на наднорменото тегло обаче е да твърди, че всеки коментар по темата, който се отклонява от инфантилната вяра на членовете му, че килограмите нямат значение, е форма на „фобия“ и следва да бъде преследван.

Резултатите са няколко. На първо място страда правото на всеки от нас да бъде информиран, без значение колко неудобна е информацията, която получава. Фактът, че наднорменото тегло е вторият най-сериозен предотвратим рисков фактор за развитието на рак е изключително неприятен, но този риск няма магически да изчезне, ако заровим главите си в пясъка и престанем да говорим за него. Същото да се отнася за директната корелация между излишните килограми и риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет и огромно количество други проблеми, които с времето биха се отразили катастрофално на качеството на живота ти и биха намалили сериозно продължителността му.

На второ място, тъй като онлайн активистите са достатъчно кресливи, за да въздействат на компании и социални медии, самата идея за това какво е здравословно започва да бъде подменяна. Така например, през август Инстаграм изтри снимката на потребителка, свалила немалко килограми [6], с аргумента, че тя „окуражава саморазрушително или самоубийствено поведение“. На същата платформа е нещо като модна тенденция хора, при които теглото видимо се е превърнало в здравословен проблем, да публикуват клипове, в които изяждат огромни количества храна – поведение, което съвсем точно отговаря на епитетите „саморазрушително“ и „самоубийствено“.

Най-накрая, не можеш да направиш по-голяма мечешка услуга на човек, който има проблем с килограмите, от тази да го убедиш, че всичко му е наред и не трябва да вземе мерки. Красотата е субективна; характерът не зависи само теглото; но здравето подлежи на обективна оценка и няма никакво съмнение, че в огромния процент от случаите излишните килограми са изцяло нездравословни.

В тази връзка, ако ти имаш проблем с наднорменото тегло, бих те посъветвал да не го игнорираш – не заради онези, които биха ти се подигравали (те си имат по-сериозни проблеми), а заради теб самия. Сами по себе си многото килограми не ни казват нищо по отношение на това що за човек си и не трябва да са причина да се чувстваш зле в собственото си тяло. Да си затваряш очите за многобройните рискове, които вървят с тях обаче, е детинско – още повече че за разлика от много други случаи, тук има какво да направиш.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [7] или да последваш този сайт в Twitter [8].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [9]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.