Анатомия на лъжата: глобализация за елита
Илън Мъск е един от най-високо оценяваните герои на нашето време. Настоящият милиардер и основател на компании като PayPal, SpaceX и Tesla Motors е роден в Южна Африка в съвсем обикновеното семейство на баща машинен инженер и майка модел, сблъсква се с трудностите, съпътстващи живота на дете на разведени родители още на 9 и е принуден да напусне родната си страна и да заживее в емиграция едва на 17. В относително отворения свят след падането на Желязната завеса той постига невероятен успех за кратко време в Силициевата долина подобно на много други млади предприемачи със скромен произход като Лари Пейдж, Сергей Брин, Питър Тийл и Марк Зукърбърг.
Всеки от тези невероятно успели хора и още стотици като тях е чудесна илюстрация на огромния скок във възможностите понесен на крилата на глобализацията, отварящите се за света общества и свободните пазари, които избуяват след краха на комунистическия затвор и особено с развитието на интернет. Но макар че не всеки, разбира се, разполага с потенциала да създаде иновативен продукт, променил към по-добро живота на милиони човешки същества, който да го превърне в милиардер, рекламните лица на глобализацията далеч не се изчерпват единствено с ултрабогатите гийкове от Силициевата долина.
Компанията, в която аз работя, например, не само расте, но и съществува на първо място, само благодарение на глобалния пазар, а същото се отнася и за още стотици български компании в сферите на информационните технологии и аутсорсинга, създаващи пряка заетост за хиляди български граждани и косвена такава за още много пъти по толкова. И, ако има нещо вярно в това, че заетите в тези бизнеси съумяват да поддържат донякъде по-висок стандарт на живот от средния за България, то това почти никога не се дължи на произхода им или на измислената им принадлежност към някакъв имагинерен „елит“, а на умения, упоритост и сравнително добра като за страната среда за развитие.
Дори повече от нас, толкова мразените „умни и красиви“ млади хора с нормални животи и мечти, обаче са онези наши сънародници, които разрухата, оставена след комунистическа България, прогони от страната през 90-те (и с доста по-бавно темпо през първото десетилетие на новия век), и които успяват да живеят достойно, а понякога и да достигат световна слава с таланта си като Нина Добрев.
При все обаче, че, ако я нямаше глобализацията, аз и повечето ми познати отдавна щяхме да сме поели по техния път, разни идиоти вляво не спират да ни убеждават как свободните пазари и глобалните възможности са нещо невероятно лошо и как да облагодетелстват „само малцина членове на елита“ (по думите на небезизвестния ляв псевдожурналист Петър Волгин). За ужас на Волгин и компания, разбира се, пропагандните им глупости подлежат на лесно оборване с фактите, които те изглежда така мразят, че все отказват да споделят.
Затова, когато Волгин пише, че глобализацията дава „невероятни възможности за пътуване, професионална реализация и забогатяване само за членовете на елита“, логичният отговор е да му посочим безпрецедентното развитие на световния туризъм в последните две десетилетия в комбинация с безпрецедентния брой хора, които могат да си позволят да пътуват по света за забавление днес. Ако те са елитът, чудесно – значи в глобализиращия се свят той от година на година обхваща все по-голям процент от населението.
Когато левият пропагандист започне да обяснява как глобалната търговия оставя бедните точно същите бедняци, каквито са били и преди, не се сдържам да не отбележа, че няколкостотин милиона души бяха извадени от крайната бедност в Китай, Индия и много други далекоизточни държави именно благодарение на нея.
А когато Волгин напише, че „след като опустошат една държава, [капиталите] безпрепятствено се преместват в друга“, първата ми реакция е да идентифицирам като пълен некадърник човека, способен на подобно твърдение, а втората – да посоча, че за разлика от него всеки икономист може да даде десетки примери за забогатели или забогатяващи отворени икономики – като Хонг Конг, Сингапур и Швейцария – но никой никога не е виждал държава, която е опустошена от това, че твърде много хора искат да инвестират капиталите си в нейното развитие (и точно поради тази причина умните управления създават възможности за повече инвестиции, а останалите обричат народите си на мизерия).
Честно казано, искрено се съмнявам във волгиновото твърдение, че той лично като една бедна жертва на глобализацията е твърдо закрепостен на едно място – най-малкото, защото и аз, и хората около мен не сме, дори без да сме се уредили на удобни позиции, заплащани с парите на данъкоплатците. Това, в което не се съмнявам, е, че наивната пропаганда на Волгин и онези като него може да пусне корени най-вече сред хора, които политиката, защитавана от същите тези леви „интелектуалци“, целенасочено оставя извън обхвата на свободните пазари и глобалните възможности. Те наистина са губещи от глобализацията, просто защото кумирите им не им позволяват да се възползват от нея.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Неговото (на Волгин) си е смешен плач. На човек, осъзнал с цялата безпощадност на действителността, че не може да има реализация никъде „навън“. Дори и в Северна Корея нямат нужда от него, там си имат собствени ибрикчии. Това „оправдава“ и настървеността, с която си пази топлото местенце.