Черна книга на правителственото разхищение в България през 2020 година

Когато се включих в подготовката на първата Черна книга на правителственото разхищение в България през 2015 г., го направих с идеята, че осветляването на многобройните начини, по които управляващите пилеят парите на данъкоплатците, ще направи гражданите далеч по-критични към хората във властта – били те от собствената им партия или от някоя друга.

Все още вярвам в това. Да, последните години не ми дават повод за оптимизъм по отношение на гражданския контрол върху разходите на правителството. Аз обаче продължавам да смятам, че едно образовано и активно общество е най-доброто противодействие на корупцията и крещящата некомпетентност, видимо пропили се на всяко ниво в държавния ни апарат.

Поради тази причина, подкрепям създателите на Черната книга, които шеста поредна година разкриват някои от най-скандалните истории за прекомерно, неправомерно или безмислено харчене на нашите пари.

В настоящото издание на сборника са включени петнайсет статии, разказващи за знакови случаи на разхищение през изминалата година, както и пет материала, спиращи се върху казуси, за които вече е ставало дума. Темите са най-разнообразни – като започнеш от липсващия, независимо от похарчените за него средства, регистър за имуществени декларации и конфликт на интереси в съдебната система, преминеш през станалата скандално известна национална детска многопрофилна болница, за която вече са изразходвани милиони левове, и стигнеш до още по-скандалната авария с тръбопровода на дъното на Варненското езеро, говореща за множество злоупотреби при неговото поставяне.

Историите за десетки и стотици милиони и тази година се редуват с по-дребни случаи, които изглеждат почти смешно на общия фон, но говорят много за отношението на властта към парите на българските данъкоплатци. Около стотина хиляди лева са похарчени за изграждане на пилотна система за дистанционно електронно гласуване, каквато до ден днешен няма, независимо че по закон трябваше да бъде готова през 2019 г. Дванайсет милиона лева струва пречиствателната станция в село Душанци, която така и не влиза в употреба, защото институциите си прехвърлят отговорността кой да я управлява. Цената на снегопочистването в Габрово непрекъснато расте и е доста по-висока от тази в съседните общини, а от много години поръчките се възлагат на една и съща компания. И така нататък.

В края на всяка статия има кратък коментар от Георги Ганев под заглавието „За какво харчат парите ви“, който помага за поставянето на съответната история в контекст.

Петте материала по познати казуси се спират върху теми, за част от които многократно е ставало дума в E-lect – бавещото се електронно управление, АЕЦ Белене, Държавната консолидационна компания, БДЖ и тол системата.

Българската държава е провал. Такъв е изводът, до който стига Георги Ганев, коментирайки описаното в сборника. Това е единственият извод, до който може да стигне всеки гражданин, имащ поне повърхностен поглед върху работата ѝ. Дали това ще се промени зависи само от нас самите. Черната книга на правителственото разхищение в страната е добър начин да се ориентираш каква е реалната цена на комбинацията от корупция и управленска немощ в България, така че моята надежда е, че възможно най-много хора ще я прочетат.