- E-lect.net - https://e-lect.net -

Книга за песните

[1]Едно от музикалните произведения, които са ми въздействали най-силно, се казва Как и е малка част от албум със странното име „… към“. Песента започва бавно, глухо, почти шепнешком и прелива в красива странджанска мелодия на припева (Как ли оттук да те примамя,/ как ли да те скрия? / Цялата да си моя само, / пак не ми стига…). Въпреки че Стефан Вълдобрев твърди, че е за влюбването, флирта в задимен бар и алкохолната страст, аз винаги съм я възприемал като разказ за истинската, дълбока и – отново – страстна любов, а това, предполагам, само идва да покаже, че изкуството често живее живот, много различен от този, който създателите му са си представяли.

Как не е популярно парче, донякъде защото е трудно за слушане, но отчасти и понеже се намира в компанията на цяла редица песни, оставили дълбока следа на българската музикална сцена – Рай, Едно, Към, Вълк и Да – всички с едносрични имена в съответствие със странната визия на Стефан, която обаче ще превърне „… към“ в един от най-значимите албуми не само от края на 90-те, но и въобще в историята на родната музика.

Ако с теб поне малко си приличаме, предполагам, че все някога си се питал как се създава подобно произведение. Какво вдъхновява една песен? Текстът ли се появява първи или мелодията? Колко дълъг е пътят между първоначално аморфната идея и завършения продукт, който ще нахлуе толкова успешно в главите на онези, които го слушат, че те ще могат да повторят всяка сричка от него 22 години по-късно?

Книга за песните повдига завесата зад творческия процес, превърнал Стефан Вълдобрев в български култ (и – няма как да скрия – лично мой любим изпълнител). Тя също така разказва за живота му по начин, който намирам за особено интересен – ту фокусиран и фактологичен, ту разхвърлян, емоционален и задвижван най-вече от интимната история на поредното музикално произведение.

Мога да слушам музиката на Стефан Вълдобрев по цял ден. Уверих се, че мога да отделя същото време и да изпитам подобно удовлетворение, прочитайки историята зад нея; че намирам за интересно да сравнявам собствените си възприятия за тази или онази песен с идеята, която първоначално е била вложена в текста ѝ; че книгата за тях е много уместно допълнение към самите произведение. От тази гледна точка, Книга за песните е едно от малкото заглавия през тази година, които мога да ти препоръчам с чисто сърце.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [2] или да последваш този сайт в Twitter [3].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon [4]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.